Решение № 148 от 27.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 588/2019 г.

Решение № 148 от 27.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 588/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. В. С., подадена чрез защитника й адв. Н. К., срещу въззивно решение № 50 от 06.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1296/2018 г. по описа на Софийски Апелативен съд. В депозираната жалба се очертават оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание. Очертават се възражения, касаещи възприетите факти относно настъпилото пътно произшествие, които според защитата следва да се оценят в светлината на чл. 55 НК като многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали наказанието, наложено на подс. С. и приложи редукцията, съобразно разпоредбата на чл. 55 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата, като акцентира на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимата в лична защита заявява, че поддържа доводите на адвоката си. Повереникът на частните обвинители К. и И. К. Ч. - адв. Д. счита жалбата на подсъдимата за неоснователна, а определеното наказание за справедливо. Твърди, че доводите, изложени в касационната жалба не обосновават твърдението за явна несправедливост на наказанието, а са относими към фактическата обстановка, която подсъдимата не оспорва. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата не е основателна. Не констатира определеното наказание да е несправедливо, като изрично подчертава, че водачите на моторни превозни средства имат задължение да спазват правилата за движение, независимо от физическите особености на пешеходците. В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимата С. моли да се намали наказанието й. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 11.07.2018 г., постановена по НОХД № 2578/2018 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата М. В. С. за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като й е определил наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343 НК, подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 години. Осъдена е да заплати направените по делото разноски. С решение № 50 от 06.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1296/2018 г. по описа на Софийски Апелативен съд присъдата е била изменена в частта относно определеното наказание. Въззивната инстанция е увеличила същото на три години "лишаване от свобода", изпитателният срок е определен на четири години, а наказанието "лишаване от право" да се управлява МПС е изменено на 4 години. Жалбата на подсъдимата С. е неоснователна. В същата се визира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и в тази насока се правят крайните искания за редуциране на наложеното наказание и приложението на чл. 55 НК. Същевременно като доводи в подкрепа на твърдението се посочват възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че Върховният касационен съд упражнява контролните си правомощия при порок в доказателствената дейност на предходните инстанции в резултат на допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата, но не разполага с правомощия да променя фактическата обстановка, доколкото въззивният съд е последен по установяване на фактите. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че съдебното производството по настоящото дело е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Твърдението на защитника, направено в абстрактен план, че едни доказателства са подценявани за сметка на други, по същество представлява оспорване на признатите вече факти. В тази насока следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС в т. 8. 3 изрично се посочва, че оттеглянето на самопризнанието е недопустимо след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК. Основният довод, който защитата на подсъдимата аргументира пред настоящата инстанция, касае справедливостта на наказанието. Наказателната отговорност на подс. С. е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК, с оглед провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Така на основание чл. 58а, ал. 1 НК, първоначално й е определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства - 3 години "лишаване от свобода", което е минималното наказание в санкционната част на чл. 343, ал. 3, б. "б" НК. След редукцията същото е индивидуализирано на две години "лишаване от свобода". Въззивната инстанция, с оглед оплаквания на частните обвинители за несправедливост на наказанието, обективирани във въззивната им жалба, е увеличила същото, като наказанието "лишаване от свобода" е определено на четири години и шест месеца. След редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК окончателно е индивидуализирано на три години. Изпитателният срок по чл. 66 НК е завишен на четири години, като на четири години е увеличено и наказанието "лишаване от право" да се управлява МПС. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимата от страна на въззивния съд. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, тъй като при определяне на наказанието не е допусната несправедливост в твърдяната в жалбата насока, като безспорно са спазени изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК. Апелативната инстанция е изложила мотиви относно съществуването на предпоставките, водещи до увеличаване на наказанията на подсъдимата. Аргументирано е отбелязано, че смекчаващите вината обстоятелства са надценени от първия съд, без да се отчете реално тежестта на отегчаващите такива - възможността, която подсъдимата е имала да възприеме пресичащата пострадала от далечно разстояние, и невъзможността й да избере подходящите реакция и поведение, съобразени с правилата за движение. Касационната инстанция не може да сподели възраженията в жалбата на подсъдимата, обосноваващи съпричиняване от страна на пострадалата, разгледано на плоскостта на физическите й особености - ниско тегло, което не е отчетено от въззивния съд. Въпреки данните за кахексия при пострадалата /тежко измършавяване/, не са налице медицински обосновани изводи за връзка с настъпилата смърт. В тази насока може да се направи заключението, че въззивният съд е взел предвид всички относими към наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства, подробно ги е анализирал и не е подценил нито едно от тях. Следва да се отбележи, че искането, направено пред настоящата инстанция за приложение на чл. 55 НК при индивидуализиране на наказанието на подсъдимата, не е подкрепено с аргументи. Схематичното му споменаване в жалбата и в пледоарията пред настоящия съд, без да са представени правно защитими доводи, правят невъзможно произнасянето на касационната инстанция. Трябва да се отчете фактът, че и първият съд, и въззивната инстанция са изложили мотиви, обосноваващи решението им да не приложат разпоредбата на чл. 55 НК, като законосъобразно са приели, че в конкретния казус смекчаващите вината обстоятелства /чисто съдебно минало на подсъдимата, добри характеристични данни, липса на сериозни административни нарушения на ЗДвП, демонстрирано искрено съжаление за случилото се/ не могат да се оценят като многобройни или изключителни. В този аспект ВКС намира, че увеличеното от въззивната инстанция наказание е съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, като не се констатира явна несправедливост. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение