Решение № 6632 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2011 г.

Решение № 6632 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Международен панаир Пловдив" АД гр. Пловдив (МПП), чрез адвокат Николина Кирилова, против решение № 10869 от 22.07.2011 г., постановено по адм. дело № 8686/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 555 от 20.05.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-725/2009 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и аргументите на страните, с оглед на което е достигнал до необосновани правни изводи. Така например не е обсъдил възраженията относно начина на определяне на съответния пазар в географско отношение и свързания с него географски пазар на дребно, както и възраженията относно становището на КЗК за естествен монопол и господстващо положение на предприятието. ВАС не се е произнесъл също така по доводите, с които се оспорват изводите на КЗК за намалял брой щандове, намалял брой изложители, изложбени площи, съответно изградени площи. Не са обсъдени представените в производството пред КЗК справки за изложители по време на есенния технически панаир 2009 и фирмите, които са предоставяли услугата "изграждане", съответно услугата "наем на щанд" от Панаира. Не е разгледано и възражението, че услугите "наем на щанд" и "право на изграждане", предлагани от "Международен панаир Пловдив" АД, са две различни услуги, които нямат нищо общо помежду си, както като елементи, от които е образувана цената на услугата, така и като вид и характер на услугата. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе с решение по същество, с което да отмени решението на КЗК изцяло или при условията на алтернативност да намали наложената имуществена санкция. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк. Ботева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България", чрез процесуални представители адв. Станоев, адв. Пачева и адв. Печев, представя писмен отговор на касационната жалба, с който взема становище за неоснователност на същата, поради което моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВАС, седмо отделение е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Преценени са от съда доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са фактите и обстоятелствата по спора. Правилно е прието, че е проведено от КЗК пълно и обективно произнасяне по случая. Определен е съответният пазар. Установено е господстващото положение на "Международен панаир Пловдив" АД на съответния пазар, като единствен доставчик на услугата "право на изграждане" в качеството му на предприятие, притежаващо съществено съоръжение - панаирното градче и явяващ се естествен монополист на тази услуга на МТП 2009 г. Жалбоподателят е основен участник на пазара на услугата "изграждане на изложбени конструкции", като неговият дял превишава общия пазарен дял на останалите конкуренти. Изследвано е поведението на "Международен панаир Пловдив" АД на съответния пазар на услугите "право на изграждане" и "изграждане"/"наем на щанд" на МТП 2009 г., във връзка с приетите с решение на СД от 04.08.2009 г. Общи условия за участие в МТП 2009 г. за периода 15 август-15 октомври 2009 г. и Тарифата към тях, след влизане в сила на 09.07.09 г. на решение № 858/07.10.08 г. на КЗК, с които е определена цената за "право на изграждане" и "наем на щанд", като е отменена привилегированата цена за отдалечени площи. Последната не е обявявана публично от дружеството и не е станала достояние на клиентите му. Правилно е прието от съда, че е обоснован изводът на КЗК за извършено нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК от "Международен панаир Пловдив" АД. След влизане в сила на решение № 858 на КЗК, с приемането на Общите условия и Тарифата към тях, е реализирано поведението, санкционирано с това решение на КЗК, изразяващо се в ценова злоупотреба и налагане на нелоялни търговски условия под формата на ценова преса чрез цената на правото на изграждане и цената на "наем на щанд", предлагани от "Международен панаир Пловдив" АД за МТП 2009 г. Правилно е прието от ВАС, че имуществената санкция е определена от КЗК при спазване изискването на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК и методиката на Комисията. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба от настоящия касатор против решение № 555 от 20.05.2010 г. на КЗК по преписка № КЗК-725/2009 г., с което е установено, че "Международен панаир Пловдив" АД е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в стесняване на маржа между цените на услугите "право на изграждане" и "наем на щанд" на Международния технически панаир 2009 г., съгласно Общи условия и Тарифа за участие в международните панаири и изложби в Пловдив, организирани в периода 15.08.-15.10.2009 г., приети с решение на Съвета на директорите на "Международен панаир Пловдив" АД по Протокол от 04.08.2009 г., като на "Международен панаир Пловдив" АД е наложена имуществена санкция за извършеното нарушение в размер на 219 630 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. Приел е, че КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени относимите за спора факти. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдът е счел, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от жалбоподателя доводи, изложени по същество и пред съда. В решението си съдът също така е обсъдил елементите от състава на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, като е достигнал до извода, с оглед цитираната нормативна уредба, че КЗК правилно е приела, че с определената цена за "право на изграждане" и "наем на щанд" на МТП 2009 г., след влизане в сила на решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, МТП АД е осъществило състава на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. По отношение размера на наложената санкция съдът е счел, че КЗК е изложила фактическите основания за така определения от нея размер на санкцията, който съответства на тежестта на извършеното нарушение. Така постановеното решение е неправилно поради липса на мотиви. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. Тричленният състав на ВАС само декларативно е посочил, че КЗК правилно е приела, че е осъществен състава на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, без да изложи собствени мотиви в тази насока. Не е посочил въз основа на кои факти приема, че решението на КЗК е правилно и законосъобразно, а е отбелязал, че КЗК е "извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, като е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност". В решението на практика не се съдържат правните съображения на съда по съществото на спора, касаещи материалната законосъобразност на административния акт. Съдът единствено е посочил, че приема изводите на КЗК за допуснато нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, без да развие собствени съображения. Липсата на мотиви в случая съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяна на решението по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Не само пълната липса на мотиви, но и частичната такава, когато се отнася относно съществените за решаване на делото въпроси, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Липсата на мотиви по отношение на материалната законосъобразност на решението на КЗК, които съдът е длъжен да развие при служебната проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 146 и чл. 168 от АПК, води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на обжалваното решение. По тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да развие мотиви по отношение на материалната законосъобразност на решението на КЗК в съответствие с чл. 146, т. 4 от АПК, каквито в случая липсват, както и да обсъди доводите на страните по отношение на соченото отменително основание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение