Решение № 5851 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. М. В. лично и в качеството му на ЕТ Г. В. , срещу решение 1617 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 5217/2018 г. по описа на Административен съд София-град. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Ответникът - Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез адвокат Кашъмов, в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от Г. М. В., лично и като едноличен търговец ЕТ Г. В. против Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди преки и пропуснати ползи и неимуществени такива, в периода от 18.04.2013 г. до 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми. Исковете се основават на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника по заличаване на името на Г. В. и неговото ЕГН от списъка на лицата с необслужвани кредити, предоставен на Комисията от Централно управление на БНБ - управление Банков надзор , съставен в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необспужени кредити и публикуван на интернет страницата на Комисията като приложение към Решение 2-168/17.04.2013 г. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове и е отделил за разглеждане в самостоятелно производство иска на Г. М. В. против Комисията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, основавани на нарушение на Закона за защита на личните данни, поради публикуването на неговото ЕГН на нейната интернет-страница. За да постанови този резултат е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие, но по делото не е доказано да са причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. При извършената касационна проверка въз основа на посоченото в касационната жалба съдът приема следното: Касационната жалба е недопустима в частта и, с която се обжалва отделянето на един от предявените искове за разглеждане в самостоятелно производство. С тази част на решението не се прегражда по-нататъшното развитие на производството. Освен това, в действащата процесуална уредба не е предвидена възможността актът за разделяне на исковете да бъде обжалван пред по-горен по степен съд. В чл. 210, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК е посочено, че когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и същото производство или когато съдът прецени, че съвместно им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени, както е направил и административният съд. Следователно дори предявените искове да подлежат на разглеждане по реда на едно и същото производство, съдът може да прецени, че съвместно им разглеждане ще бъде значително затруднено. Тази негова преценка не подлежи на инстанционен контрол, поради което касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Правилно по делото не е уважено искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, тъй като поставените от ищеца задачи не се основават на представени по делото доказателства нито на налични такива, предпоставящи възможността за изготвяне на заключение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е причинена вреда, в пряка причинна връзка с отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен установеното бездействие по заличаването на фирменото наименование на представлявания от него ЕТ Г. В. и единен граждански номер в публикуваното решение на Комисията, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие. В тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които основава претенциите си, в случая претърпени загуби и пропуснати ползи, поради прекратяване на подписани договори, в следствие на публикуваната от Комисията информация, което в случая не е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.1 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, а ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. В случая е направено соченото от закона поискване от ответника, ищеца да представи по делото оригиналите на договорите, на чието прекратяване, поради твърдяното за незаконосъобразно бездействие на ответника основава вреди. Това не е сторено от ищеца, като същия многократно представя по делото цветни и заверени копия, но е и оригиналите на документите, на които основава предявените искове. Това основава изключването им от доказателствения материал по делото. Независимо от това следва да се отбележи, че договорите, на чието прекратяване ищецът основава претенциите си са сключени към момент, в който сочената за невярна информация е вече оповестена от Комисията. Основателността на иск за пропуснати ползи произтича от вероятността настъпването на вредите да е несъмнено и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи. В случая това не е така. Сочените в исковата молба обстоятелства, че ако са били предприети действия по промяна на публикуваната информация, ищецът е щял да изпълни сключените договори и да получи доходи не е подкрепено от нито едно доказателство по делото, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени вреди от ищеца, в качеството му на едноличен търговец. Сключването на договор за периодична доставка на определени стоки, в случая торсионен хидрогенератор, не основава получаването на доходи, при положение, че не е представен договор за тяхната евентуална продажба. Претендираните последици не може да се презумират в исковото производство. Твърденията относно това, че сключените договори с Деметра Гея АД и Mecatronica S., S.A DE CV са прекратени въз основа на изнесената информация от Комисията са недоказани и изцяло противоречат на дадените свидетелски показания. Свидетелят С. Г. изрично е посочил, че информацията е получена от Българска народна банка, а не от Комисията Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. С оглед изложеното предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, като неоснователни, правилно са отхвърлени с обжалваното решение. Правилно с обжалваното решение е приета неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени от незаконосъобразното бездействие неимуществени вреди. Сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава този иск не са доказани. Настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ищеца, след като не са ангажирани никакви доказателства. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на разноски е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия следва да се присъди сума в размер на 7675 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 19.05.2023 г. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение