Решение № 9704 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2009 г.

Решение № 9704 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стойчо Траянов чрез пълномощника му адв. Михайлов против решение № 14119 от 18.12.2008 г. по адм. д. № 12011/2008 г. по описа на ВАС, трето отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на г-н Траянов против Заповед № К-4473/6.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание - недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, т. е, визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изискал за прилагане по делото, поискани от жалбоподателя документи, които са от значение за спора; съдът е нарушил материалния закон, тъй като в обжалвания акт не е посочено коя точно правна норма и с какви точно действия е нарушена, като общата формулировка за това, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения не е достатъчна. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът по касация- Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, изразени в писмени бележки състоящи се в доводи за обоснованост, обективност и правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия в настоящия петчленен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Дисциплинарното наказание на Стойчо Траянов е наложено за това, че на 17.05.2008 г. по време на изпълнение на трудовите му функции като полицейски инспектор, началник смяна на ГКПП-Кулата е нарушил служебните си задължения, което е довело до бягство на гръцки гражданин, обявен за издирване, което от своя страна е довело до затрудняване дейността на други служби, държавни органи или организации. Налагането на дисциплинарното наказание е правно обосновано с разпоредбите на чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР вр. с чл. 228, ал. 1, т. 3 и 5 от 3 ППЗМВР. С обжалваното решение на тричленния състав на ВАС жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлена с мотивите, че тя е валидна, издадена е от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила за това. Прието е, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта и материалноправните предпоставки за налагане на наказанието. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното съдебно решение като правилно, като краен резултат. Между страните няма спор по следната фактическа обстановка: на 17.05.2008 г. в резултат на изпълнение на телеграми №№ 9097/15.05.2008 г. от началник на РГС- Смолян и 5453/3.04.2007 г. на НРГС-Петрич, по време на смяна, на ГКПП-Кулата, жалбоподателят е установил, че на проверка при него е гръцки гражданин (Карагянидис Христос Анастасиос), обявен за издирване. В резултат на установеното, жалбоподателят е задържал документа за самоличност на този гражданин, уведомил е за установеното ОР-ГПУ-Петрич, предал е гръцкия гражданин за снемане на пръстови отпечатъци на дежурен експерт и е поставил проверяваното лице под свое лично наблюдение по указания, дадени от Ана Танчева от ОР-ГПУ-Петрич, в изчакване на допълнителни указания от издирващия орган- прокурор от РП-Петрич. След като са извършени тези действия, минути след това, по време, когато Траянов е провеждал разговор по повод друго проверявано лице, гръцкият гражданин е напуснал територията на ГКПП-Кулата без уведомяване и разрешение за това от жалбоподателя. Не се спори, че гръцкият гражданин не е бил "задържано лице" по смисъла на Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях, която регламентира в чл. 4, че "задържани лица" по смисъла на тази инструкция са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. По делото не са налице данни, а и няма спор между страните, че за гръцкия гражданин не е била налице предприета мярка от МВР за ограничаване на свободното му придвижване. В преписката се съдържа постановление за спиране на наказателно производство от 2.05.2007 г. на районна Прокуратура- Петрич, видно от което е, че се спира досъдебно производство по следствено дело № 693/2000 г. по описа на ТСО-Петрич до издирването на Карагянидис Христос Анастасиос, като препис от постановлението е изпратено на РПУ-Петрич за обявяване на това лице за общодържавно издирване. Неоснователно е възражението на касатора, че напускането на района на ГКПП от гръцкия гражданин не съставлява нарушение на служебните му задължения, тъй като той не е имал правно основание да задържи лицето. Самият жалбоподател сочи в обяснението си с рег. № 17659/2.06.2008 г. че по указания на г-жа Танчева от ГПУ- Петрич, гръцкият гражданин е оставен на изчакване в ГКПП-Кулата. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, заповедите и разпорежданията, които могат да бъдат и устни (ал. 2 на чл. 6 от цитираната Инструкция) и придружени с указания за изпълнението им са задължителни за подчинените им служители. В конкретния случай, жалбоподателят е получил указание от по-горестоящ орган (г-жа Танчева от ГПУ-Петрич), но не е съумял да го изпълни докрай. Неизпълнението се състои именно в липсата на създадена достатъчна организация за наблюдение върху гръцкия гражданин, за да може да се изпълни указанието за изчакване на това лице на територията на ГКПП- Кулата. Граничните контролно-пропускателни пунктове са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана и при по- добра организация е било възможно да се осъществи наблюдение и контрол върху придвижването на проверяваното лице в рамките на ГКПП. За реалната възможност, за организация и предприемане на действия за контрол свидетелстват и последващите действия (след като е установена, липсата на гръцкия гражданин) на жалбоподателя във връзка с издирването на проверяваното лице. Неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказващият орган не сочи точно правната норма, която е нарушена и с какви точно действия е нарушена. В разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР се сочат реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата е императивна, а изброяването в нея е кумулативно. Един от реквизитите на тази заповед е в нея да се сочат Д. . . разпоредбите, които са нарушени". Изпълнението на това изискване не следва да се възприема единствено като посочване на съответния член, регламентиращ задължението, което е нарушено. Подобно изпълнение безспорно би облекчило страните и контролиращият орган. Според настоящият съдебен състав няма пречка обаче, да е налице изпълнение на посоченото изискване чрез възпроизвеждане в заповедта, на съдържанието на нарушената разпоредба или последното се изведе от описанието на нарушението в заповедта. В конкретния случай, в заповедта е налице описание на нарушението, като то ясно е формулирано и в справката за извършената проверка по случая, която е неразделна част от дисциплинарната преписка и в която се сочи, че Стойчо Траянов не е създал необходимата организация за контрол и наблюдение на гръцкия гражданин, с чието съдържание жалбоподателят е запознат. Като е стигнал до извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед, макар и обоснован с пестеливи мотиви, тричленният състав, постановил обжалвания съдебен акт е приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски. Воден от горните съображения, Върховният административен съд