Решение № 2054 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2009 г.

Решение № 2054 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Олег Методиев Банкин от гр. София, подадена срещу заповед № К-7369 от 16.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на приложимия материален закон и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки е изразил мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание проверката по чл. 159 АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Олег М. Банкин - началник на сектор в дирекция "Охранителна и пътна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Към административната преписка е приложено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител с рег. № ОА-12895 от 9.09.2009 г., изготвено до министъра на вътрешните работи от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", в което предложение са отразени данни относно назначаването на работа на жалбоподателя в МВР, длъжностите, които е заемал служителят, присъдената категория на държавния служител съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация (чл. 170, ал. 2, т. 3 ЗМВР - експертен персонал с ръководни функции), служебния стаж в МВР на длъжности за държавен служител, като е отразено също, че "във връзка с новото щатно разписание със заповед № К-4211 от 2.06.2009 г. служителят е назначен на длъжност "началник на сектор при дирекция "Охранителна и пътна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция", която длъжност е заемал до издаването на обжалваната заповед. Приложена е справка за осигурителния стаж на държавния служител Олег М. Банкин, в която е отразено, че служебният стаж в МВР на длъжности за държавни служители на служителя е 23 години и шест месеца с общ осигурителен стаж 29 години и акт за сдаване на длъжност от 16.09.2009 г. на основание заповед № К-7369 от 16.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи от главен инспектор Олег М. Банкин. В жалбата като основание за отмяна на обжалваната заповед се поддържа, че "заповедта не е съобразена с разпоредбата на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР (неточно посочен в жалбата чл. 267, ал. 3 ППЗМВР) във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст", като за държавния служител кумулативното основание "възраст" не е налице, защото жалбоподателят е на 54 години. Съдът, като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства по делото приема за установени следните обстоятелства по административния спор: От приложените доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, е установено, че жалбоподателят като държавен служител в МВР има общ осигурителен стаж 29 години, от които 23 години и шест месеца служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител. При установения осигурителен стаж (който не е оспорен от жалбоподателя) законосъобразно административният орган е приел, че са налице условията на чл. 69, ал. 2 КСО - служителят има повече от 25 години трудов стаж, от които повече от две трети действително изслужени като служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители, и е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 и 4 ЗДСл, защото тези разпоредби уреждат само реда за прекратяване на служебното правоотношение и задължението на административния орган при едностранно прекратяване от органа по назначаването на служебното правоотношение да бъде спазен срокът за едномесечно предизвестие, като при неспазване на срока за предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение (в предложението е отразено това административно задължение). При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената административна заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 АПК. Жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и може да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител по инициатива на органа по назначаването на основание разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР без оглед на физическата възраст на служител и без изрично негово съгласие. Оспорената заповед е издадена законосъобразно от административния орган, който прави не преценка на кадрите, а проверява дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма - в случая на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 КСО. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,