Решение № 15680 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2019 г.

Решение № 15680 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Би Ви Трейд" ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Врачеш, община Ботевград, област София, подадена чрез упълномощения представител адвокат М. Стоянова. Жалбата е срещу решение № 1209 от 5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 405/2018 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на "Би Ви Трейд" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/1170 от 13.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба № 3/.

С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ чрез пълномощника си юрисконсулт М. Стойчева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага същият да бъде оставен в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалба на "Би Ви Трейд" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/1170 от 13.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. С него е оторизирана субсидия в размер на 44980, 37 лв. по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници (СКЮ) с дата 21.10.2015 г. (от която сума е прихваната сума в размер на 41266, 20 лв.), както и е оторизирана субсидия в размер на 19280, 86 лв. по схема СКЮ с дата 4.12.2015 г. Като основание за прихващането е записано, че прихванатата сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

С обжалваното решение № 1209 от 5.12.2018 г. по адм. дело № 405/2018 г. Административен съд – София област е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид делегираните от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., допълнена със заповед № 03-РД/323#1/11.06.2015 г., на зам. изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, включително да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. Актът бил издаден в предвидената писмена форма. При издаване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.

Въпреки, че в уведомителното писмо не се съдържали фактически основания за извършеното прихващане, съдът е приел, че същото е мотивирано, тъй като макар и да не било посочено на коя от трите посочени хипотези административният орган се е позовал, за да удържи сумата, се касаело за санкция за бъдещ период, наложена с три предходни уведомителни писма, подробно описани в заключението по изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Информация за извършените прихващания се съдържала в представения по делото Хронологичен опис за плащанията на 21.10.2015 г. За да обоснове извода си, съдът се е позовал на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Приел е също, че в случая било налице ликвидно и изискуемо вземане, установено в съответствие с националното законодателство, към което препращала приложимата в случая разпоредба на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 във вр. с чл. 65 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. Следователно към момента на издаване на процесното уведомително писмо (13.08.2016 г.) било изпълнено изискването на приложимото европейско законодателство сумата, с която се извършва прихващането да е изискуема.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователно е възражението в жалбата за немотивираност на процесното уведомително писмо. Видно от представения по делото Хронологичен опис Сметка 4892 Задължения по оторизирани суми - ЕФГЗ Уникален номер и име на кандидат "БИ ВИ ТРЕЙД" ЕООД за периода от 1.01.2012 до 31.12.2016 г., сумата, представляваща остатък от неизплатените санкции, наложени с посочените уведомителни писма и съответно подлежаща на прихващане е в размер на 41266, 20 лв. Именно това е и сумата, посочена като подлежаща на прихващане с оспореното в настоящото производство уведомително писмо. По този начин обсъжданият документ (хронологичният опис) като част от административната преписка съдържа мотивите, представляващи основание за издаване на процесния акт. Същият представлява съпътстващ документ по смисъла на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От коментирания Хронологичен опис се установява, че прихванатата с процесното уведомително писмо сума от 41 266, 20 лв. представлява неуредено задължение на дружеството по санкции за бъдещ период, наложени му с три предходни уведомителни писма, които са и влезли в сила, а именно:

1. санкция за бъдещ период в размер на 13268, 99 лв. по схема НР1 "Плащания на фермери за природни недостатъци в планински райони". Тази сума представлява остатък от наложена с уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/4634 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. санкция за 2012 г. в общ размер на 17255, 99 лв. Това уведомително писмо е било обжалвано. С решение № 1938 от 24.03.2015 г. по адм. дело № 11481/2013 г. Административен съд – София град е отхвърлил жалбата срещу писмото. Решението е потвърдено с решение № 1535/11.02.2016 г. по адм. дело № 8321/2015 г. на Върховния административен съд. Последното е влязло в сила на 11.02.2016 г., т. е. преди датата на издаване на процесното уведомително писмо на 13.08.2016 г.

1. санкция за бъдещ период по схема "Плащания за агроекология" в размер на 4715, 06 лв., която сума представлява остатък от наложени санкции за бъдещ период в размер на 47565, 06 лв. за 2012 г., посочена в писмо с изх. № 02-230-2600/8014 от 27.12.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2012 г. Това писмо като необжалвано е влязло в сила.

1. санкция за бъдещ период по СЕПП за 2014 г. в размер на 23282, 15 лв., наложена с уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/7920 от 5.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Това писмо е обжалвано по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите, но същото не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.

При тези данни правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че вземането на ДФЗ, предмет на прихващането, е било ликвидно и изискуемо към момента на постановяване на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. определя, че съответната сума следва да се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г., според който текст държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Така цитираната разпоредба препраща към националното законодателство, съответно в настоящия случай правилно съдът се е позовал на уредбата на института на прихващането, дадена в чл. 103-105 от ЗЗД и е стигнал до извод, че са били налице всички условия същото да бъде направено.

Във връзка с изложеното неоснователно е и другото възражение в жалбата, че прихващането е направено на 21.10.2015 г., поради което изискуемостта на прихванатите суми не е била настъпила към момента на издаване на процесното уведомително писмо (13.08.2016 г.). Както правилно е приел и първоинстанционният съд, изискуемостта се преценява към момента на издаване на оспорения в настоящото производство акт. В Хронологичния опис, противно на твърденията на жалбоподателя, не е описано извършено прихващане, а дължимите суми по наложени на дружеството санкции. Както вече беше отбелязано, и трите уведомителни писма, с които са били наложени санкциите за бъдещ период в посочения размер на обща стойност от 41266, 20 лв., са влезли в сила към момента на издаване на оспорения в настоящото производство акт на 13.08.2016 г. Именно тогава е извършено прихващането, като към този момент са изпълнени условията за неговото извършване. А именно - има две насрещни вземания, установени по основание и размер и изискуеми по силата на влязъл в сила административен или съдебен акт.

По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. "Би Ви Трейд" ЕООД следва да заплати на ДФЗ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изр. първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,