Решение № 12075 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 и директор на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу Решение 128 от 11.05.2021 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 76/2021 г., с което е отменено негово Решение РД-02-14-56/21.01.2021 г. за определяне на финансова корекция на община Лясковец в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор ОП-2019-013/001/16.09.2019 г. и договор ОП-2019-013/002/16.09.2019 г. с изпълнител Пътни строежи Велико Търново АД. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод, че наличието на други два предходни акта за определяне на финансова корекция е пречка за издаване на нов акт за още една корекция върху същите договори. Допълнително са изложени оплаквания, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени, както и че не е извършил анализ на фактите, подведени под приложимото право. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът община Лясковец, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-02-14-56/21.01.2021 г. на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 и директор на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество в МРРБ за определяне на финансова корекция на община Лясковец в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор ОП-2019-013/001/16.09.2019 г. и договор ОП-2019-013/002/16.09.2019 г. с изпълнител Пътни строежи Велико Търново АД. За да отмени акта за финансова корекция, съдът е приел, че по същите договори вече е определена финансова корекция с предходни актове (Решение РД-02-14-1105/23.11.2020 г. и Решение РД-02-14-1106/23.11.2020 г.), които не са влезли в сила. В конкретния случай актовете за финансови корекции не само не са влезли в сила преди издаването на последващия административен акт, но са били оспорени пред съд и това е било известно на органа преди издаване на процесното решение. Следователно административният орган незаконосъобразно е възобновил производството за определяне на финансови корекции по договори ОП-2019-013/001/16.09.2019 г. и ОП-2019-013/002/16.09.2019 г. с изпълнител Пътни строежи Велико Търново АД. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 71, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Няма пречка обаче по един и същи проект, съответно договор за обществена поръчка да бъдат извършени повече от една проверки от управляващия орган и ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват самостоятелни основания за определяне на финансова корекция с отделни административни актове при спазване на забраната за кумулация по чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ. В случая предходните актове за корекция, предмет на обжалване в други съдебни производства, и процесният акт за корекция касаят различни нарушения на националното законодателство, които са квалифицирани като различна категория нередност. С Решение РД-02-14-1105/23.11.2020 г. е определена финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по договор ОП-2019-013/001/16.09.2019 г. с изпълнител Пътни строежи Велико Търново АД за нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 2 вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). С Решение РД-02-14-1106/23.11.2020 г. е определена финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по договор ОП-2019-013/002/16.09.2019 г. с изпълнител Пътни строежи Велико Търново АД за нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 2 вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С процесното решение е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по същите договори за нарушение на чл. 70, ал.1, ал. 2, т. 3, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9.2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от същата наредба. След като на община Лясковец до настоящия момент не е определена финансова корекция върху процесните договори за същото нарушение, то актът е в съответствие с чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ и не е налице констатираното от съда нарушение при издаването му. Трябва да се отбележи също така, че в процесния административен акт са обсъдени предходните актове, както и спазването на забраната за кумулация и прилагането на най-високия процент при изпълнението им. При това положение съдът е следвало да продължи с проверката на законосъобразността на акта, като изложи конкретни мотиви дали е налице констатираното нарушение, осъществен ли е състав на нередност и правилно ли е определен размерът на корекцията, което обаче съдът не е сторил. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени, както и че не е извършил анализ на фактите, подведени под приложимото право, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК съгласно дадените по-горе задължителни указания. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение