Решение № 14832 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2020 г.

ВАСIV отделение01.12.2020 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 13.01.2020 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав, по адм. д. № 5269/2019 г. ОСЪЖДА Л. Цекова с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична община - район "Младост" направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14832 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Цекова от [населено място], подадена против решение № 242 от 13.01.2020 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав, по адм. д. № 5269/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РМЛ19-РД48-3 от 22.03.2019 г. на вр. и. д. кмет на район "Младост" - Столична община, за изземване на имот общинска собственост от фонд "Резервен", находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. С жалбата се релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Твърдят се допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касаторката съдът не е съобразил, че процедурата по настаняване в общинско жилище е със смесена природа и включва както административни, така и гражданскоправни елементи, характерни за подлежащите на съдебен контрол "сделки-решения" на администрацията. Счита, че след изтичането на договора за наем на 27.07.2017 г. обитаването на жилището е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, поради което договорът следва да се счита за трансформиран в безсрочен, като продължен за неопределен срок на основание чл. 236 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Според жалбоподателката съдът неправилно е преценил, че с получаването на уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК за освобождаване на общинския имот и изтичането на един месец от тази дата е било настъпило прекратяване на наемното правоотношение по арг. на чл. 238 ЗЗД. Заявява, че подписалият заповедта вр. и. д. кмет на район "Младост" не е притежавал материална компетентност да издава подобни административни актове. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът– кметът на район "Младост" - Столична община оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Якимова, която с писмен отговор пледира за потвърждаване обжалваното съдебно решение и процесната заповед, като законосъборазно постановени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора, са изяснени и съдът е обсъдил доказателствата, взел е отношение по възраженията и обосновано е приел неоснователност на оспорването. Според участващия по делото прокурор кумулативно предвидените предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС са налице в настоящия казус, като съдът правилно е приел, че на 27.07.2017 г. е изтекъл срокът на наемното правоотношение и след тази дата имотът е ползван от нея без правно основание, което е обусловило издаване на оспорената Заповед № РМЛ19-РД48-3 от 22.03.2019 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Л. Цекова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 242 от 13.01.2020 г. е отхвърлена жалбата на Л. Цекова против заповед № РМЛ19-РД48-3 от 22.03.2019 г. на вр. и. д. кмет на район "Младост", Столична община, за изземване на имот частна общинска собственост и Л. Цекова е осъдена да заплати на Столична община, район "Младост " разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в редовно проведено административно производство е бил съставен констативен протокол № РМЛ16-РД66-10/1/17.10.2018 г. от Комисия в Столична община, район "Младост " в който е установено, че срокът на наемното правоотношение е изтекъл на дата 27.07.2017 г., но Л. Цекова. не е освободила доброволно недвижимия имот и продължава да го ползва без правно основание. Първостепенният съд е посочил, че с писмо изх. № РМЛ16-РД66-10/2/18.10.2018 г., получено на 11.12.2018 г. Л. Цекова е била уведомена за образуване на административно производство по реда на чл. 65 ЗОбС и чл. 31 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО и е била поканена да освободи доброволно в 14-дневен срок обитаваното от нея и семейството й жилище. Съдът е установил, че е бил изготвен и социален доклад № РМЛ16-РД66-10/3/30.11.2018 г. от Дирекция "Социално подпомагане"- Младост относно правата на малолетните дъщери на Л. Цекова, в който е било отразено, че не се нарушават правата на децата, не се констатира риск при тяхното отглеждане и възпитание, а потребностите им се задоволяват адекватно от тяхната майка. Освен това съдът е счел, че тъй като процесният жилищен имот е от фонд "Резервен" на Столична община, то съгласно чл. 45 ЗОбС и чл. 28, ал. 1 НРУУРОЖТСО обектът е предназначен да осигури временно на нуждаещите се лица жилищна площ, за срок от 6 месеца, но не по-дълъг от 2 години. Преценено е, че в настоящия случай безспорно е изтекъл максимално допустимият двугодишен срок, през който е било възможно и допустимо ползването на спорния жилищен имот, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 НРУУРОЖТСО, с изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение се прекратява, а жилището се изземва със заповед на кмета на района. Оттук е изведено заключение за неоснователност на жалбата на оспорващото лице за отмяна на процесната заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение точно е констатирано, че материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОбС, в случая са изпълнени. Цитираният нормативен текст осигурява ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е безспорно установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е апартамент - общинска собственост от фонд "Резервен", находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателката Цекова и членовете на семейството й, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Цекова и членовете на семейството й е изтекъл на дата 27.07.2017 г., но жилището не е освободено и семейството продължава да го обитава без правно основание. Покана за доброволно освобождаване на имота е надлежно връчена на 11.12.2018 г. на Цекова, но въпреки това жилището не е освободено. Ето защо след изтичането на наемния договор жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание. В случая по силата на императивните разпоредби на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 31, ал. 1 НРУУРОЖТСО с изтичането на срока на настаняване наемното правоотношение се прекратява и жилището се изземва със заповед на кмета на района, като тази хипотеза е изпълнена, тъй като настаняването по последната заповед е само временно, за срок от една година, която е изтекла на 27.07.2017 г. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Възраженията на жалбоподателката, че не са налице основания за прекратяване на договора за наем, са неоснователни. Релевантно за приложението на нормата на чл. 65 ЗОС е липсата на правно основание за владение или държане на имота. В случая срокът на наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на семейството й безспорно е изтекъл, като е изтекъл и максимално допустимият в закона двугодишен срок, визиран в чл. 45 от ЗОбС относно жилищата от фонд "Резервен". Това налага заключението, че жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 46, ал. 1, т. 6 и чл. 65, ал. 1 ЗОбС предпоставки за изземване на жилището. Доводът на жалбоподателката, че договорът за наем не е прекратен и е преобразуван в безсрочен, понеже тя продължава да ползва имота а наемодателя не се е противопоставил, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 236 ЗЗД е относима към договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а именно: Законът за общинската собственост и НРУУРОЖТСО Правилно първостепенният съд е преценил, че в конкретната хипотеза предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и процесната заповед на вр. и. д. кмет на район "Младост" - Столична община е законосъобразна. Без основание е и оплакването на касационната жалбоподателка за липса на компетентност на издателя на атакуваната заповед. В конкретната хипотеза в мотивите на обжалваното решение законосъобразно е отразено, че нормата на чл. 65, ал. 2 ЗОС изрично посочва, че заповедите за изземване на общински имоти за Столична община се издават от кметовете на съответните райони. В случая оспорената заповед е издадена от арх. Р. Русев, който е вр. и. д. кмет на район "Младост" - Столична община, за която длъжност е надлежно избран с Решение № 318 от 31.05.2018 г. на Столичен общински съвет, който факт не е опроверган от страна на жалбоподателката. Ето защо като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и е отхвърлил оспорването на Л. Цекова, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1