Решение № 1562 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2013 г.

Решение № 1562 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на СДВР против решение № 1434 от 01.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10417/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Петьо Георгиев Китанов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № з 12405/28.09.2012 г. на директора на СДВР, с която на Петьо Георгиев Китанов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че заповедта е издадена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма. Посочено е, че писмените обяснения на служителя са приети формално, а предвид събраните по делото доказателства в заповедта не са изложени съображения, обосноваващи размера на наложеното наказание, поради което е направено заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Видно от събраните по делото доказателства е, че становището за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е постъпило при дисциплинарно наказващия орган на 06.08.2012 г., като с резолюция от същата дата органът е разпоредил на Китанов да бъде наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца". Писмените обяснения са приети от административния орган на 27.09.2012 г. видно от поставената резолюция. Следователно вида и размера на дисциплинарното наказание са определени преди органът да е приел писмените обяснения на дисциплинарно отговорното лице. Действително нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР изисква писмените обяснения да се приемат преди налагане на дисциплинарното наказание, но в случая тази законова разпоредба е спазена формално. Целта на изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения е дисциплинарно наказващият орган да се запознае с твърденията на служителя, да ги прецени съобразно събраните в административното производство доказателства, да определи тежестта на извършеното нарушение и формата на вината на държавния служител - умишлено или по непредпазливост е извършено нарушението (чл. 3, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи) и в зависимост от това да определи размера на дисциплинарното наказание, което не е сторено. В случая вида и размера на наказанието са определени преди приемане на писмените обяснения на Китанов, в които последният сочи причините, поради които са описани или не материалните активи, предмет на инвентаризацията. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Липсват доказателства при определяне вида и размера на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. При така констатираните недостатъци, следва да се приеме, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни по закон реквизити и е немотивирана. Горното сочи на съществени пороци във формата на административния акт, явяващи се достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в становището от главния счетоводител, изготвено в резултата на извършена проверка, такава обосновка не се съдържа. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед административен съд София-град е постановил съдебен акт, който е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,