Решение № 3571 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2018 г.

Решение № 3571 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – П., срещу решение № 1839/14.08.2018 г. постановено по адм. д. № 2356 по описа на Административен съд – П. за 2017 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-16001616008223-091-001 от 05.06.2017 г., потвърден с решение № 449/28.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., с който на "Вио Мода" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 29 557. 06 лв. главница и лихви за забава в размер на 3008. 15 лв. Решението се обжалва и в частта за разноските, като се твърди, че необосновано в полза на дружеството е присъден завишен размер на същите. В тази част се иска решението да бъде отменено, като разноските бъдат определени според минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, освен това е необосновано. Според мотивите на обжалването изводите на съда за налчие на действително извършена облагаема доставка са незаконосъобразни. Не е направен задълбочен анализ на доказателствата по делото. Голяма част от тях са преценени неправилно, а другите са пренебрегнати. По делото не е установено реално извършване на доставките, като според органите по приходите е налице само едно документално оформяне на доставките, но не и безспорното им изпълнение от сочените като доставчици. Като е възприел друго по делото първоинстанционният съд е постановил един необоснован акт. Фактическите констатации на органите по приходите не са променени със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Неправилен е и извода на АС-П., че в хода на съдебното следствие били представени доказателства които установяват обективното транспортиране на стоките и последвалото им реализиране. От представените документи в хода на административното обжалване може да се направи извод, че от страна на "Согесто фешън" ЕООД и "Ликуид Студио" ЕООД е извършено само префактуриране на услуги без те да са реално осъществени. Възразява се срещу извода на решаващият състав, че няма констатация в ревизионния акт и решението на Директора на Дирекция "ОДОП"-П. относно извършване на измама от ревизираното лице, като се сочи, че то е знаело, че съставя фактури за осъществяване на услугата по ушиване на спортните облекла, които не са реално изпълнени от подизпълнителите. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Вио Мода"ЕООД, в депозиран по делото отговор оспорва касационната жалба и намира, че същата е неоснователна. Решението е правилно и обосновано, постановено при задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят, чрез пълно главно и насрещно доказване е оборил констатациите на РА. Твърденията за липса на транспортни средства у доставчика не бива да се абсолютизират, тъй като те не касаят предмета на доставките. По делото са налични подробни и детайлни документи относно приемо-предаването на стоките, плащането на фактурите, както и всички останали параметри на сделките включително и безспорно доказаното последавщо реализиране на облеклата. Констатациите в ревизионното производство относно подизпълнителите с явяват ирелевантни за настоящият правен спор. Неправилно органите по приходите, за да откажат право на данъчен кредит по отношение на осъществените доставки от "Ликуид Студио" ЕООД са се позовали на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Констатациите, че липсва техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на поръчките, а възможностите за ползване на подизпълнители не е предвидена в сключения между страните договор не може да повлияе върху факта, че е налице осъществяване на поръчката и предаване на договорените стоки. Възразява се срещу твърдението на касатора, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не променят констатациите на органите по приходите, напротив чрез свидетелските показания е установен начина, по който на подизпълнителите са доставяни платове и материали. Не са налице и доказателства за данъчна измама. За първи път в касационната жалба се излагат твърдения за привидност на доставките. По тези съображения, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, като представя доказателства за заплащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество неоснователна. Обжалваният акт е правилен и по отношение на него не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основнаия и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. П. е бил ревизионен акт №Р-16001616008223/05.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 449/28.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., с който на "Вио Мода" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 29 557. 06 лв. главница и лихви в размер на 3 008.15 лв., по фактури издадени от "Согесто фешън" ЕООД и "Ликуид студио" ЕООД. Отказът да бъде признато право на данъчен кредит е мотивиран с това, че представените писмени доказателства: договори, фактури, банкови извлечения, счетоводни сметки и др. не установяват извършването на услугата, поради което фактурите, по които се претендира да бъде упражнено правото са издадени без основание. Органите по приходите са обосновали извод за недоказани реални доставки от дружеството жалбоподател, като са приели, че доставчиците му не са имали възможност да осъществят доставките. Първоинстанционният съд, не е споделил изводите на приходната администрацията и е отменил ревизионния акт като е приел, че е издаден в противоречие с представените по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Според съда органите по приходите са намерили напълно погрешен подход към спазване на законовите изисквания за възникване право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Наличието на действително извършена доставка е първостепенно условие за възникване на право на данъчен кредит, ако такава липсва то винаги ще е налице неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС начисляване на данък, но в конкретния случай не е така. По делото са събрани множество доказателства свързани с договарянето между страните, приемо-предаването на материалите и в последствие на готовата продукция, както и за последващата реализация на стоките. Те са игнорирани от данъчните органи, като при провеждане на ревизионното производство е акцентирано върху техническата и кадрова обезпеченост на предходните доставчици, което не е предпоставка, която следва да се установи от ревизираното лице. Според мотивите на решението, част от изисканата информация за предходните доставчици е ирелевантна за целите на облагането с ДДС, а в другата си част жалбоподателят е дал адекватно обяснение, което не е съобразено и не е обсъдено в хода на ревизионното производство. По делото е прието, че основният доказателствен проблем е свързан с верността на съдържанието на документите, тъй като ревизираното лице разполага с възможност само да изпълни предмета на доставките. В тази връзка, съдът се е позовал на констатациите на изслушаната по делото експертиза, която е установила че продукцията "спортни облекла" не е продукт на ревизираното лице. От събраните по делото писмени доказателства се установява кадрова и материално-техническа обезпеченост на дружеството и приемо – предавателните протоколи съставени между "Вио мода" ЕООД от една страна и "Согесто фешън" ЕООД и "Ликуид студио" ЕООД, от друга страна са надлежно подписани и установяват предаването на стоките предмет на договорените услуги. В процесния ревизионен акт няма констатации за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата на доставки, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае. В хода на съдебното производство са представени доказателства, от които е видно транспортирането на стоките и последващата им реализация. Въз основа на тези мотиви, АС-П. е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА и го е отменил, със всички последици от това. Решението е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на касатора по същество са констатациите извършени при проверките на органите по приходите. Касационната жалба съдържа установяванията на ревизиращите в хода на административното производство и в нея са преповторени мотивите на директора на Дирекция "ОДОП"-П.. Конкретно наведените пороци на решението са свързани с това, че решаващият състав неправилно се е позовал на изслушаната по делото експертиза и свидетелските показания. Възразява се срещу извода на съдията-докладчик, че по този начин са установени транспорта на стоките, както и реалното изпълнение на доставките, а вещото лице е посочило, че готовата продукция е реализирана. Неоснователно се твърди при обжалването, че установените от приходната администрация факти не са променени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Безспорно е, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките–декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, представени са стокови разписки, договор за възлагане на поръчките, приемо-предавателни протоколи за стоката и необходимите кройки. Към всяка фактура на "Согесто фешън" ЕООД и на "Ликуид студио" ЕООД, са приложени фактури от предходни доставчици на услугите и договор за изработка на отделните поръчки с трите фирми посочени като подизпълнители "Дрийм 12"ЕООД; "Кренар" и "Селмани трейд" ЕООД. Налице е плащане по фактурите, като за доставчика "Согесто фешън" ЕООД това е станало чрез трето лице – "Био агро 2012" ЕООД. Това обстоятелство е обсъдено от първоинстанционният съд, като правилно е прието, че то не влияе върху факта, че плащането е осъществено от ревизираното дружество. Правилно, след анализ на всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че ревизираното лице е получило възложените услуги-ушиване на облекла на ишлеме, заплатило ги е и е реализирало готовата продукция. С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдено счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчиците и на получателя по доставките. Процесните 18 бр. фактури са изследвани от вещото лице и то е установило, че преките доставчици "Сигесто фешън" ЕООД и "Ликуид студио" ЕООД не разполагат с възможност да осъществят услугите. Това е наложило ушиването на спортните облекла да бъде възложено на подизпълнители. Експерта е проследил списъците на персонала на подизпълнителите, констатирал е, че те ползват под наем производствено помещение в гр. А.. Заключението на експерта не е оспорено и правилно съдът се е позовал на него при постановяване на решението си. Споделя се изводът му, че в процесните фактури и протоколи са индивидуализирани естеството и обхвата на доставките, доказано е разплащане и са представени неоспорени приемо-предавателни протоколи, които сочат на съществуващи взаимоотношения между страните по договори, които са действително изпълнени. Кой от всички посочени във веригата изпълнители е осъществил ушиването на дрехите е въпрос на който е следвало да се даде отговор при извършените насрещни проверки на дружествата по схемата, както и да се посочи в ревизионния акт, но каквито и да са констатациите подходът на приходните органи да се откаже данъчен кредит на добросъвестен получател по фактури, по които е доказано, че данъкът е начислен от издателя на фактурите и е осъществена реална доставка на услуга, е действие при незаконосъобразно приложение на относимите правни разпоредби и в противоречие с практиката на СЕС. С. приетото по делата "Боник"; "Фирин"; "ЛВК-56" ЕООД; "Евита-К" и цитираните в тях решения по други дела, изрично се подчертава, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадълженото лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена данъчна измама от доставчика или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Твърденията на кастора са свързани с това, че на ревизираното лице е било известно, че участва в договорни отношения с търговци, които са свързани лица, те са ползвали наети помещения от един и същи наемодател, а три от фирмите подизпълнители са управлявани от едно и също лице. "Вио Мода" ЕООД не е могло да има информация за тези обстоятелства към момента на сключване на договорите и в последствие при осъществяването на услугите. РЛ не е длъжно да проверява доставчиците по веригата, за да установява факти, които евентуално могат да му дадат основание да се съмнява в коректността на своя контрагент. При липса на установената данъчна измама, в която има участие ревизираното дружество, установи при извършени ревизии от приходните органи неправомерни действия от страна на доставчика, свързани с префактуриране на услуги и използване на подизпълнители за една и съща услуга сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя на услугите, който в случая е безспорно установено е бил добросъвестен. По така изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските: Касационната жалба съдържа изрично възражение и срещу размерът на присъдените от АС-П. разноски в полза на ревизираното лице. При оспорването се твърди, че неправилно е определен размер на разноските 3000 лв., като в мотивите си съда е посочил, че се присъжда и за разглеждане на делото пред ВАС, а такова не е имало. Определеният размер на разноските от АС-П. е съгласно приложен списък на същите, както и доказателства за плащането им. Вярно е, че в мотивите на решението е посочено, че разноските включват и разглеждането на делото пред ВАС, но същите са правилно определени. Според списъка на разноските, представен в последното по делото заседание те включват заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. За всеки един от разходите е представено доказателство за това, че е бил сторен. Размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен и заплатен между страните. Необосновано от касатора се иска същият да бъде определен на минимума според Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Размерът на сумата която ще заплати едно лице, за да му бъде предоставена правна помощ и съдействие е въпрос на договорка между страните. Тя зависи от определените стойности в Наредба № 1/2004 г., но само относно минималните прагове. Няма законова пречка между страните да бъде уговорено и по-високо възнаграждение, като ако то е прекалено завишено съдът може да го намали при направено възражение в този смисъл. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.04.2018 г. е направено възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. Първоинстанционният съд не е приел същото за основателно. Настоящата инстанция намира изводите му за правилни, като не намира основания за отмяна на съдебния акт и в тази част. За да бъде определен размерът на адвокатския хонорар се взема предвид критерия за правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай е осъществена защита, изразяваща се в изготвяне на жалба, подготвяни са молби с инкорпорирани в тях доказателствени искания и т. н., осъществено е процесуално представителство пред АС-П. по дело, което представлява правна и фактическа сложност, поради което исканите разноски правилно са присъдени в поисканиия и доказан размер. По същите аргументи на ответното дружество следва да бъдат присъдени и сторените пред настоящата инстанция разноски, които са доказани в размер на 3000 лв. Мотивиран така, състав на Осмо отделение на ВАС