Решение № 342 от 12.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1099/2012 г.

Решение № 342 от 12.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1099/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на адв. С., представляващ осъдения Г. И. за възобновяване на нохд № 40/12 г. по описа на РС-Габрово. В искането се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъденият Г. И. и представляващият го адв. С., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 148 от 29.02.2012 г., постановена по нохд № 40/12 г., Районен съд-Габрово е признал подсъдимия Г. И. И. за виновен в това, че на 30.09.2010 г., при управление на МПС-л. а. "Д. Л." с ДК № в нарушение на правилата за движение- чл. 20, ал. 2 от ЗДП, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, на обща стойност 6 950 лв., на горепосоченият автомобил, ползван от [фирма]-гр. Габрово, поради което и основание чл. 343, ал. 1, б. "А", вр. чл. 342 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 42б, ал. 1 от НК, съдът е определил периодичност на пробационната мярка-задължителна регистрация по настоящ адрес-два пъти седмично. На основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Подсъдимият Г. И. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма], представлявано от Л. М. сумата от 1 357,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С присъдата, съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и разноски. С въззивно решение № 69 от 08.05.2012 г., постановено по внохд № 54/12 г., ОС- Габрово е потвърдил първоинстанционната присъда. В искането се възразява за незаконосъобразно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като същият е действал при условията на крайна необходимост. Решаващите съдилища в рамките на събрания обем от доказателства, аргументирано са отхвърлили тезата на подсъдимия, че при извършване на спасителна маневра се е стигнало до процесното ПТП. Изяснили са механизма на инцидента и факта, че подсъдимият е управлявал МПС на мокър път, със завой и със скорост - 60-65км./ч., която е критична за участъка на произшествието. Вещото лице, изготвило АТЕ е категорично, че ако подсъдимият е управлявал с по-ниска скорост от посочената, а именно 40-50км./ч. е имал възможност да овладее автомобила. Възраженията, които се правят в искането във връзка с неточности в обвинителния акт и първоинстанционната присъда, а именно дали Л. М. е управляваща или представляваща ЕТ, предвид разпоредбите на ТЗ; как е по правилно да се изпише досежно причинените вреди, а именно "по автомобила" или "на автомобила", както и разсъжденията за това, че ЕТ е бил лизингополучател, а ползвател е подсъдимият по силата на сключения между тях договор, са факти, които пряко не са правно релевантни за съставомерността на деянието, поради което не следва да бъдат обсъждани. Във връзка с приетата за разглеждане гражданска претенция, статутът на ЕТ е установен по несъмнен начин. В искането се възразява и за неправилност по отношение на приетите за нарушени правила на ЗДП, а именно нормата на чл. 20, ал. 2 от посочения закон. По делото е безспорно установено, че подсъдимият при управление на процесното МПС е нарушил правилата за движение, визирани в цитирания текст. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Г. И. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение