Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г.

Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Г. против решение № 83 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. на Административен съд- Г., с което е отменено решение № 34/7.07.2016 г. на същия административен орган и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-07-00141426/6.06.2016 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Г., дадени на "Г." ЕООД, гр. Г.. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на дружеството срещу административния акт да бъде отхвърлена. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът- "Г." ЕООД, гр. Г. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Г. е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Правният статус на управителя на дружество с ограничена отговорност е регламентиран в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му и съответно се освобождава от същия орган. Решението за избор на управител, както и това за неговото освобождаване подлежат на вписване в търговския регистър съгласно чл. 140, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и имат действие от вписването им (чл. 140, ал. 4 ТЗ). Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството (чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ). Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението (чл. 141, ал. 7 ТЗ), а съгласно чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването и заличаване като управител имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Анализът на текстовете налага извода, че за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. (В същия смисъл са решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о.). В случая е установено, че Г. В., трето за настоящото производство лице, е освободена като управител на "Г." ЕООД, ответник по касационната жалба, с решение на едноличния собственик на капитала от 9.02.2016 г. Този акт, както и заличаването й като управител са вписани в търговския регистър на 18.02.2016 г., поради което и с оглед изложеното по- горе следва да се приеме, че от последната дата същата не може да осъществява управленчески и представителни функции по отношение на търговеца, респ. да извършва дейност като управител. Всъщност такава дейност същата престава да осъществява след решението на едноличния собственик на капитала за освобождаването й (в този смисъл са представените по делото доказателства, а последният факт не се оспорва от страните). След като няма качеството на управител и не извършва дейност като такъв, то В. не подлежи на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, считано от вписването в регистъра. Този извод следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Следователно едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност или да осъществява дейност, приравнена към трудова за целите на общественото осигуряване, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Това заключение се основава и на дефиницията на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В разглежданата хипотеза, както вече се посочи, Ванкова е заличена като управител след вписване в търговския регистър, считано от 18.02.2016 г. и не осъществява дейност като управител на търговското дружество, считано от 9.02.2016 г. Ето защо същата не подлежи на осигуряване за периода 18.02.2016 г. -12.05.2016 г. и съответно няма основание осигурителят да подава данни за нея по чл. 5, ал. 4 КСО в качеството й на управител. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя решение на директора на ТП на НОИ - Г., с което са потвърдени задължителни предписания на контролен орган на същото териториално поделение, дадени на "Г." ЕООД, а именно: да коригира подадените по реда на КСО данни за Г. В., като за месец февруари 2016 г. посочи 13 работни дни, осигурителен доход 1609,53 лв. и последен ден в осигуряване 17.02.2016 г. и да заличи подадените след 17.02.2016 г. данни за В. относно осигуряване по договор за управление и контрол на дружеството, съставът на А. Г. постановява решение в противоречие с нормативната уредба и представените доказателства. Доводите, че са налице основания за осигуряване на В. до 12.05.2016 г., тъй като договорът за управление се прекратява от тази дата, след изтичане на срока на предвиденото предизвестие, са неоснователни. В случая договорът за управление е прекратен с решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на Ванкова като управител, без предизвестие. Обстоятелството, че след прекратяването дружеството продължава да плаща на Ванкова парични суми в размер на предвиденото в договора възнаграждение, е въпрос на вътрешни отношения между страните по договора и не засяга осигурителното правоотношение. Както вече се посочи, качеството "осигурено лице" е свързано с осъществяването на трудова дейност, респ. дейност по чл. 4 и чл. 4а КСО, а не с реализиран доход (чл. 10, ал. 1 КСО, § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО). Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Г. е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да се бъде отменено. С оглед обстоятелството, че не се налага събиране на нови доказателства и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Г." ЕООД, гр. Г. против решението на директора на ТП на НОИ - Г. и потвърдените с него задължителни предписания да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,