Решение № 320 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2018 г.

Решение № 320 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 140 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Д. Димитров и А. Кръстева и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Стоянова, и на Главния архитект на Столична община (СО) - район "Изгрев", чрез процесуалния му представител адв. Горанов, срещу решение № 2685 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 3080/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), 39 състав, с което е отменена виза за проектиране, издадена на 20.10.2015 г. от Главния архитект на СО – район "Изгрев" и СО – район "Изгрев" е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно и в противоречие с наличните по делото доказателства съдът е приел, че няма изменение на действия подробен устройствен план (ПУП) от 1992 г., изменение направено 2002 г., в частта относно предвиденото застрояване на двата съседни имота УПИ X – 422 и УПИ XIV – 422, а е допуснато изменение само в частта на регулацията. Посочва, че от доказателствата, в частност графичните материали на представените по делото действащи ПУП, се установява, че през 2002 г. е допуснато изменение в частта на застрояването като за двата имота предвиденото застрояване от свободно да бъде свързано такова, поради и което са били налице условията на чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената виза. Посочват, че извода на съда в обратна насока е в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърдят и че оспореното решение е постановено в противоречие както с влезнало в сила решение по адм. д. № 8185/2014 г. на АССГ, 38 състав, с което преписката е върната за ново произнасяне на органа по издаване на виза, като с оспорената в настоящото производство виза от 20.10.2015 г. са спазени указанията на съда, дадени в посоченото решение по д. № 8185/2014 г., така и указанията, дадени в решение по адм. д. № 7825/2016 г. на ВАС, с което делото по оспорването на визата от 20.10.2015 г., е било върнато за ново произнасяне от друг състав на съда, при което е постановено оспореното в това производство решение. Искат оспореното в настоящото производство решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Е. Василева срещу визата от 20.10.2015 г. Касаторите Д. Димитров и А. Кръстева претендират разноски за настоящата инстанция, а касаторът Главния архитект на СО – район "Изгрев" претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът Е. Василева изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АССГ по адм. д. № 3080/2017 г. е образувано във връзка със съдебно решение № 2879 от 09.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2016 г., с което е отменено предходно решение № 2892 от 27.04.2016 г. на АССГ, 32 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението на ВАС. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Василева срещу виза за проучване и проектиране от 20.10.2015 г. на главния архитект на район "Изгрев" - Столична община, издадена на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с която е предвидено основно застрояване на нова жилищна сграда в УПИ XIV - 422, кв. 51, м. "Изток - Юг", [населено място] допълващо застрояване на гараж, покриващ калкана на съществуващ гараж в УПИ Х-422, кв. 51 надстройка на един етаж на съществуваща сграда – нова жилищна сграда с кота корниз до 10 м. и допълващо застрояване гараж, който трябва да запази котата корниз на съществуващ гараж в УПИ IX – 422, кв. 51 и да покрие калкана му. С визата е предвидено и надстройка от един етаж на сградата в УПИ X – 422, кв. 51 на съществуващата двуетажна жилищна сграда – източен близнак в този имот и пристройка на 3 етажа от север и юг с надстройка на съществуващите едноетажни пристройки с два етажа с кота корниз 10 м. Във визата е посочено, че имотите попадат по ОУП на София в зона "Жм" с предвидено малкоетажно застрояване и с посочени параметри на застрояване – плътност, Кинт и минимално предвидено озеленяване. За да постанови оспореното в настоящото производство решение АССГ е приел, че не са налице условията по чл. 140, ал. 1 и 3 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като е установил, че действащия застроителен план за имотите е този от 1992 г., по който е предвидено една свободно стояща сграда в съществуващия тогава УПИ X – 422, която впоследствие е попаднала в двете УПИ X – 422 и XIV – 422 след изменението на плана от 2002 г. Приел е, че от доказателствата безспорно е установено, че с изменението на плана от 2002 г., не е изменен застроителния план от 1992 г., тъй като в графичното отразяване и диспозитива на заповедта за изменение на плана от 2002 г. няма отразена промяна на застрояването. Поради това е приел, че относно застрояването е приложим плана от 1992 г., който предвижда свободно застрояване, а не свързано застрояване както е предвидено с визата. Поради това е приел, че с оспорената виза се променя начина и характера на предвиденото застрояване, а именно от свободно в свързано, както и от средно етажно – 4 етажа по плана от 1992 г., по визата е предвидено три етажно такова. Поради това е приел, че не са налице условията по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Изложил е и мотиви за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението е правилно. Оспорената виза е издадена на основание плана за застрояване на имота в частта, както на основното, така и на предвиденото допълващо застрояване – гараж в имота – по одобрения ПУП със заповед № РД – 50 – 09 – 77 от 16.04.1992 г. и изменението със заповед № РД – 09 – 26 от 31.01.2002 г. Видно от извадка от ПУП за имотите по плана от 1992 г. е предвидено наличието на един УПИ X – 422, кв. 51 с предвидено изграждане на сграда свободно стояща в имота, като не е спорно между страните, че по този план е било предвидено изграждането на сграда – близнак свободно в имота. С изменението на плана от 2002 г. правилно АССГ е приел, че е изменена само регулацията, но не и предвиденото застрояване, като регулацията е изменена с образуването на два УПИ X – 422 и XIV – 422 като регулационната линия е поставена по разделителната линия на сградата – близнак съществуваща към онзи момент в имота (в момента се установява частично разрушаване на единия близнак). В тази връзка първият спорен въпрос е дали с плана от 2002 г. е допуснато изменение на застрояването от свободно в свързано предвид съществуващите в имота сграда – близнак и преминаването на регулационната линия по разделителната линия на сградата. Правилен е извода на АССГ, че с изменението на плана от 2002 г. не е предвидено изменение на застроителния план от 1992 г., тъй като нито в графичната част, нито в текстовата част на заповедта от 2002 г. е предвидено изменение на плана за застрояване. Неоснователно е позоваването на касаторите Димитров и Кръстева на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. в частност на т. 8.13.1 и 8.11.1 от приложение № 1 към същата, тъй като посочените разпоредби посочват начина на изменение за първи път на ПРЗ и ПЗ, на само в частите касаещи регулацията, а именно първите поправки в тези части се нанасят със зелен цвят, както това е сторено в одобреното изменение на плана от 2002 г. Неоснователно е позоваването на посочените разпоредби, тъй като т. 8. 12 от приложение № 1 на наредба № 8 разписва правилата по които се отразяват в плановете изменение на плана за застрояване, а именно "Поправки върху действащ ПЗ не се правят. При всеки случай на частично изменение на плана се разработва самостоятелен проект с извадка от действащия план, разположена в лявата част на чертежа, и проект на частичното изменение, който се изчертава като нов план за застрояване – в дясната част на чертежа. Одобреното частично изменение се отбелязва по подходящ начин върху основния чертеж на действащия план с данни за административния акт, с който се одобрява изменението". В настоящия случай от графичната и текстовата част на изменението на плана от 2002 г. не се установява изпълнение и на тези условия, поради и което е правилен извода на АССГ, че не е налице изменение на предвиденото от 1992 г. начин на застрояване, а именно свободно. Оспорената виза е издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ вр. чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 и 2 от ЗУТ. Правилен е извода на АССГ, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че "Когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140", т. е. законодателят е предвидил по - облекчен ред с виза по чл. 140 и в частност по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата е копие извадка от действащия ПУП, но разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ допуска при минимални отклонение в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради или при пристрояване и надстрояване – за да не се процедира изменение на ПУП – промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели, очертани в нормите. Във връзка с очертаните по – горе теоретични положение спорният и подлежащ на преценка в случая въпрос е налице ли са в конкретния случай предпоставките за допускане с оспорената виза и дали отклоненията от ПУП са в рамките на предвидените ограничения по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Посочената норма е приложима само ако не се променя начина и характерът на застрояването. В настоящия случай това изискване не е налице, както е приел АССГ. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. В конкретния случай по действащия ПУП – ПЗ в спорния имот дори и след разделянето не е променен начина на застрояване, а именно свободно. Факта, че в имотите след разделянето им с регулационна линия по разделителната стена на предвидената свободно стояща в тях сграда – близнак, не е основание да се приеме, че в двата имота е предвидено свързано застрояване на страничната регулационна линия. След изменението на плана за регулация е оставено и запазено предвиденото застрояване по плана от 1992 г. – подобно на сграда – близнак, не е допускано изменение на плана за застрояване и предвиждането на свързано застрояване. Поради и това и предвид променения с визата начин на застрояване от свободно на свързано е правилен извода на АССГ за липса на предпоставки за издаване на оспорената виза. Характерът на застрояването е определен в чл. 23, ал. 1 от ЗУТ, като същия се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно или високо. В настоящия случай е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като визата касае основното застрояване в имота, като в тази връзка е правилен извода на АССГ. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че правилно АССГ е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 6 вр. чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за издаване на оспорената виза, поради което правилно е отменена като материално незаконосъобразна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Е. Василева за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,