Решение № 181 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2017 г.

Решение № 181 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба, подадена от П. Н. Г., за отмяна на влязлото в сила решение от 27.10.2014 г. по в. гр. д. № 11160/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.05.2012 г. по гр. д. № 15 972/2011 г., с което е бил отхвърлен предявеният от молителя против М. Г. Т. и К. Г. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху * ид. част от недвижим имот с площ 465 кв. м, находящ се в [населено място], район "П.", [улица], представляващ поземлен имот пл. № 27 в кв. 271 по плана на [населено място], м. "Л. - бул. Б. шосе - рамка II част". Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като поддържа, че са налице новооткрити писмени доказателства, които са от значение за изхода на спора. Твърди, че са налице и данни за извършено престъпление от общ характер във връзка с делото.

Ответниците по молбата за отмяна К. Г. Б. / Т./ и М. Г. Т. изразяват становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молителят в настоящото производство е предявил против К. Т. и М. Т. иск за установяване, че е собственик на * ид. част от недвижимия имот на две основания: наследяване от Г. Х. П., поч. през *** г., който закупил процесния имот през 1924 г., и давностно владение, продължило повече от 60 години, упражнявано от наследодателите на ищеца и от него самия.

За установяване на твърденията си пред двете съдебни инстанции ищецът е представил множество писмени доказателства: нотариален акт № * от г., с който Г. Х. П. и К. В. К. закупили 300 м от собствената на продавача ливада, цялата с площ 3.5 дка в землището на С., м. "Върбите"; нотариален акт № от ***г., с който Г. Х. П., К. В. К. и П. К. В. са признати за собственици по регулация на 100 кв. м, които се придават към собствения им парцел ХVI в кв. 271 по плана на [населено място], м. "Л. "; нотариален акт № * от *** г., с който наследниците на П. Ф. Т. продали на К. В. К. и П. К. В. останалия им в наследство недвижим имот с площ 296 кв. м в м. " Върбите", граничещ от юг с К. В. К. и Г. Х. П.; нотариален акт № от ** г., с който К. В. К. прехвърля на дъщеря си С. К. В. 368/465 ид. части от парцел ХVI-315, 316 в кв. 271 по плана на [населено място], м. "Л."; нотариален акт № от ***** г., с който С. В. прехвърля на сина си А. С. * ид. част от къща, ведно с * ид. част от 368/465 ид. части от дворното място, в което е построена, съставляващо имот пл. № 16 в кв. 265 / стар 271/ по плана на [населено място]; нотариален акт от **г., с който А. С. прехвърлил на сина си К. А. този имот; нотариален акт № * от *** г., с който С. К. В. дарява на И. А. * ид. част от едноетажната жилищна сграда, находяща се в дъното на дворното място, заедно с * ид. част от 368/465 ид. части от дворното място, представляващо имот пл. № 27 в кв. 90 по плана на [населено място], м. "Л."; нотариален акт № * от ***г., с който К. и И. А. продават на М. Г. Т. и К. Г. Т. едноетажна жилищна сграда, построена върху 50 кв. м, заедно с 368/465 ид. части от дворното място, съставляващо ПИ № 27. Представени са и множество скици, отразяващи кадастралния и регулационен статут на процесния имот през годините от 1947 до 1997 г.

Същите писмени доказателства се представят и с молбата за отмяна, поради което не могат да бъдат окачествени като новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези доказателства са били известни както на страните по делото, така и на съда и са могли да бъдат взети предвид при решаване на спора. Дали същите са съобразени от въззивния съд, който е отхвърлил предявения иск по съображения, че не се установява идентичност на придобития през 1924 г. от наследодателя на молителя недвижим имот с този, предмет на установителния иск за собственост, е въпрос, който не може да бъде обсъждан в това производство, което е уредено от закона като извънинстанционно. Допуснатите от съда процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото не се обхващат от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Позоваването на молителя на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е формално. То не е обосновано с конкретни доводи, нито е подкрепено с доказателства за установени по надлежни съдебен ред - влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, престъпно обстоятелство. Поради това не може да се допусне отмяна и на това основание.

Водим от гореизложеното съдът