Решение № 11293 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2019 г.

Решение № 11293 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия (ЦВМК при ВМА), действаща чрез пълномощника главен юрисконсулт Допчева, срещу решение № 2514 от 27.11.2018 г., постановено по административно дело № 318 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) прогласена нищожността на Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № Ж-50 от 29.12.2017 г., издадено от Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Научно-приложен център по военномедицинска експертиза авиационна и морска медицина (НПЦВМЕАММ) на Военномедицинска академия (ВМА); 2) изпратена административната преписка на Централната военномедицинска комисия към Научно-приложен център по военномедицинска експертиза авиационна и морска медицина на Военномедицинска академия за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от един месец от влизане в сила на съдебното решение; 3) Централната военномедицинска комисия към Научно-приложен център по военномедицинска експертиза авиационна и морска медицина на Военномедицинска академия е осъдена да заплати на К. Коджаманова сума в размер на 610 лева разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество, с което да се потвърди процесното медицинско заключение като законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Ответницата по касация К. Коджаманова от [населено място], действаща чрез процесуалните си представители адвокатите Гърбев и Кацарска, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Иска и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) да се определи адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗА и другата страна да бъде осъдена да го заплати на адвокат Гърбев. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност като краен резултат на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци. С оспореното пред първоинстанционния съд медицинско заключение е прието от ЦВМК, че военнослужещата редник К. Коджаманова на 29.03.2017 г. около 10. 40 часа при участие в занятие по огнева подготовка – стрелба с РПГ-7 В, проведено на УЦ "Анево", в процеса на пълнене на гранатохвъргачката при изправяне от клекнало положение е травмирала лявото си коляно. Травмата е квалифицирана от комисията като временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда (по смисъла на чл. 130 от Наказателния кодекс /НК/), като по този начин не е признато Коджаманова да е получила претендираната от нея средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. За да уважи сезиралата го жалба Административен съд - Пловдив е обосновал правилния извод за нищожност на оспореното пред него заключение поради издаването му от състав на ЦВМК, в който не е участвал лекар ортопед-травматолог съобразно водещата диагноза на пострадалата. В съдебното решение подробно е мотивирано и, че медицинското заключение е издадено в противоречие с материалния закон. Доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на повереника на органа на военномедицинска експертиза за липса на пороци при издаването на заключението му. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното заключение. Пловдивският административен съд е издирил и правилно приложил относимите към процесния казус правни норми. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (понастоящем отменена, но действала към момента на издаване на медицинското заключение) на военнослужещите, освидетелствани по повод увреждане, се издава "Заключение за характера и степента на увреждане (телесна повреда)". Компетентния да го издаде експертен орган е ЦВМК към ВМА (чл. 9, ал. 3 от същата наредба). С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на отбраната (каквото е ВМА) да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦВМК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49, ал. 1 от правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В настоящият случай, видно от компетентно изготвеното от вещите лица (ортопед-травматолог и съдебен лекар) заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, увреждането (касае се за вътреставно увреждане на колянна става) е възникнало в резултат на травматичния инцидент (а не е било хронично, както твърди органът, издал процесният акт) и е причинило трайно затрудняване на движението на пострадалата (за период много над 30 дни), което опровергава извода на ЦВМК. Заключението на вещите лица, които са се запознали с медицинската документация по случая, в това число са изгледали и диска от артроскопската операция на Коджаманова, кореспондира и със свидетелските показания, и правилно е било кредитирано от решаващия съдебен състав. Биологичната характеристика на получената телесна увреда е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на функциите (двигателна и опорна) на левия долен крайник, което отговаря на правните критерии за средна телесна повреда (чл. 129, ал. 2 от НК). В състава на ЦВМК обаче не е участвал ортопед-травматолог съобразно водещата диагноза на пострадалата. Съставът на ЦВМК от двама хирурзи, интернист, дерматовенеролог, невролог, психиатър, специалист УНГ и офталмолог не е притежавал компетентност да установи вида и характера на телесната повреда на Коджаманова, което води до нищожност на издаденото медицинско заключение на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. Освидетелстването от лекари, които нямат придобита специалност за водещата диагноза, противоречи не само на императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, но и на основния принцип за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК. За упражняване на правомощието си да определи вида на претърпяната телесна повреда ЦВМК следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая административният орган неправилно е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда, а в комисията, както бе посочено и по-горе, не е взел участие лекар ортопед–травматолог, съобразно водещата диагноза на Коджаманова. В съдебното производство чрез назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от компетентни по своята специалност вещи лица, констатациите на административния орган са били опровергани. Оспореното пред първоинстанционния съд медицинско заключение е издадено от некомпетентен орган и в противоречие с материалния закон, поради което е опорочено до степен на нищожност. В същият смисъл по сходни казуси е и практиката на Върховния административен съд, шесто отделение, формирана с постановените решения по административни дела № 7657/2012 г., № 7827/2012 г., № 288/2013 г., № 8354/2013 г., и др. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на обявеното за нищожно с него медицинско заключение, не може да бъде кредитирана. С оглед на това Административен съд - Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също не следва да бъде уважена, а ответниковото искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие между К. Коджаманова и адвокат С. Гърбев, в който договор изрично е посочено, че процесуалното представителство на Коджаманова по образуване и водене на касационно производство пред Върховния административен съд е безплатно поради това, че тя е материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а в ал. 2 на същия член е уредено, че в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Касае се за Наредба № 1 от 09.02.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в чийто чл. 8, ал. 3, приложима разпоредба за процесния случай, адвокатското възнаграждение е фиксирано на 500 лв., който размер следва да бъде присъден на адв. Гърбев, платим от бюджета на органа, издал процесното медицинско заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,