Решение № 430 от 11.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1490/2013 г.

Решение № 430 от 11.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1490/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане /молба/ от осъдения И. Н., с което на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се иска възобновяване на неподлежащо на касационна проверка решение № 23 от 26.02.13 г., постановено по ВНОХД № 517/12 г. по описа на Шуменския окръжен съд. Със същото е потвърдена спрямо Н. присъда № 119 от 31.10.12 г. по НОХД № 1904/11 г. на Шуменския районен съд. Посочено е, че потвърдената с решението присъда е незаконосъобразна и явно несправедлива. Иска се да се намали наложеното му наказание. Искането се поддържа лично от осъдения и назначения му служебен защитник в съдебно заседание. Извън срока по чл. 421, ал. 3 НПК /копие от решението е връчено на 18.03.13 г., а съдебното заседание пред ВКС е проведено на 10.10.13 г./ се сочи и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като не е уважено искане на Н. за разпит на свидетели. Иска се да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наказанието. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда осъденият И. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 16.03.11 г. до 11.04.11 г. в местността "Малка река" към ДП "К.", в [жк]на [населено място] и край [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие със З. Н. и Г. Г., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи на обща стойност 7 727.39 лв. от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. Осъден е и в това, че в съизвършителство с подсъдимия З. Н. през м. март 2011 г. унищожили 200 литра трансформаторно масло на стойност 580 лв., собственост на [фирма], представлявано от М. Т., поради което и на осн. чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, като му е наложено наказание ПЕТ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на осъдения И. Н. общо наказание в размер на ТРИ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение присъдата спрямо И. Н. е потвърдена. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона, в искането и в съдебно заседание не се сочат конкретни доводи. При приетите от съдилищата фактически обстоятелства, които настоящата инстанция няма правомощие да променя, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на И. Н. на посочените с присъдата основания. Соченото извън срока по чл. 421, ал. 3 НПК основание - допуснато съществено процесуално нарушение, следва да се остави без разглеждане. Следва само се поясни, че изцяло правомощие на обвинението е кои лица до обвини за извършено престъпление. ВКС не може да върне делото и да укаже събирането на доказателства за привличането и на лица, които не са привлечени в качеството на обвиняеми. Наказанието на Н. е явно несправедливо, но не по смисъла на искането. То е занижено, но поради липсата на съответен протест, не може да бъде коригирано чрез връщане на делото за ново разглеждане. Съдилищата по фактите са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства частичните самопризнания и тежкото семейно и материално положение на И. Н. На същите, обаче, следва да се противопоставят в достатъчна степен: тежестта на извършените две деяния, обхванати от продължаваното престъпление; петнадесетте му осъждания, преди всичко за кражби, част от които са извън квалифициращото обстоятелство "опасен рецидив"; настъпилите в следствие на отделните деяния повреди и унищожаване на съоръжения и нарушаване на функционирането на обектите на посегателство; сравнително високата стойност на предмета на престъплението. Във връзка с посочените обстоятелства наказанието на И. Н. е явно занижено, но липсва съответен протест. Ето защо не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,