Решение № 5757 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 808/2021 г.

Решение № 5757 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 808/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Д., ЕГН [ЕГН], подадена чрез адвокат Р. Д. против решение № 244 от 20.11.2020 г. по адм. дело № 175/2020 г., по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3 Д/Д-СН-К-002/4.03.2020 г., издадена директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Котел. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в две съдебни инстанции. Ответниците М. Г. и Г. Г. чрез пълномощника си адвокат Е. П., оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Молят за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Котел оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Не се претендират разноски. Ответникът – М. Г., чрез адвокат М. Р., в качеството й на назначен особен представител, счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 3 Д/Д-СН-К-002/4.03.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Котел, с която на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) във вр. с чл. 27, т. 1 вр. чл. 25, т. 4 Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е наложена мярка настаняване на детето М. Г. в семейство на роднини, а именно в семейството на бабата и дядото по бащина линия - М. Г. и Г. Г., с адрес на местоживеене [населено място], общ. Котел, обл. Сливен, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Административното производство е започнало във връзка със сигнал вх. № СИГ/Д-СН-К/32 от 5.02.2019 г. от М. и Г. Г., в който същите заявяват, че желаят внучката им М. Г. – [дата на раждане] да бъде настанена в семейството им. Представят удостоверение с изх. № 13/30.01.2019 г. от Кмета на [населено място], общ. Котел, в което е удостоверено, че от 26.01.2016 г. се грижат за нея. На 15.02.2019 г, на 27.02.2019 г., и на 5.03.2019 г. са изготвени социални доклади от социален работник – В. Б. от отдел "Закрила на детето", в които е описано, че детето М. Г. е родено на [дата на раждане] от майка З. Д. и баща А. Г., починал на 30.03.2018 г. На 25.01.2016 г. З. Д. посетила приемната на отдел "Закрила на детето" при Д "СП" Котел и заявила устно, че желае М. Г. да бъде настанена в социално заведение, тъй като имат неразбирателство с бащата. Същия ден попълнила декларация, че желае бащата на детето да поеме грижи за него. От 25.01.2016 г. до 30.03.2018 г. за М. Г. полагали грижи баща й и неговите родители – М. и Г. Г.. В доклада във връзка посещение в дома на бабата и дядото от 15.02.2019 г. са представени обстоятелства за полагане на основните грижи в отглеждането на детето от бабата и дядото, като се посочва, че същите се грижат добре, привързани са към детето и то към тях, осигурени са му добри жилищни условия, безопасна среда, детето е контактно и спокойно. На 5.03.2019 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Котел е издадена заповед № 3 Д/Д-СН-К-001, с която на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДет. Детето М. Г. е настанена временно при бабата и дядото до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Несъгласна със заповедта, З. я оспорила пред директора на РП "Социално подпомагане" Сливен с жалба с вх. № 20-943-00-0578/24.04.2019 г. С решение № 20-РД04-0192/7.05.2019 г, Директорът на РДСП- Сливен отхвърлил жалбата, като приел, че детето М. Г. е дете в риск и е в интерес на детето да бъде настанено в семейството на неговите роднини по бащина линия до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. На 13.05.2019 г. е изготвен социален доклад за родителски капацитет от социален работник – Я. Я. от отдел "Закрила на детето" към Дирекция "СП" – Царево. В него е посочено, че майката З. Д. е сключила брак с М. Д. на 22.04.2019 г. Съпрузите живеят в апартамент под наем в [населено място], общ. Малко Търново и работят по трудово правоотношение, майката има голямо желание да отглежда М. Г., има нужните жилищни условия и финансови възможности да й осигури сигурна и стабилна семейна среда. Предвид изготвения сигнал в Дирекция "Социално подпомагане" Котел е отворена работа по случай на реинтеграция на детето М. Г. в семейството на майка й, като е изготвен план с цел работа по връщане на детето на майката. Започва провеждане на срещи, за които са изготвени необходимите протоколи, от тях е видно, че Г. рядко водят детето, но за срещите то идва разплакано, контактува с майка си, рядко отказва да отиде при нея и приема играчки от нея. На 20.06.2019 г. бабата М. Г. и дядото Г. Г. подават заявление, че желаят внучката им да ползва услугите на психолог в ЦРДУ – Котел. На 24.06.2019 г. е изготвен социален доклад от социален работник – В. Б. от отдел "Закрила на детето", в който е отразено, че М. и Г. Г. демонстрират загриженост към внучката си, създадена е силна емоционална връзка между тях и детето. На 24.09.2019 г. е изготвено становище до Председателя на ДАЗД, до Изпълнителния директор на А "СП" и до РД "СП" Сливен от социален работник – В. Б. от отдел "Закрила на детето", в който е отразено, че към момента все още от страна на детето М. Г. няма изградена емоционална връзка с майката. На 18.10.2019 г. е изготвен социален доклад от психолог, в който е отразено, детето не е водено от бабата и дядото за психологически консултации, но е установен контакт по време на домашни посещения и срещи в отдел "ЗД", като детето проявява интерес към играчки, включително подадени от майката, привързано е към баба си, дядо си, леля си, нейния съпруг и техните деца. При срещите с майката си идва разплакано, но се успокоява за известно време и осъществява кратковременен контакт с нея. С решение № 69/29.10.2019 г. по гражданско дело № 194/2019 г. РС Котел на основание чл. 28, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет. Постановява мярка за закрила по отношение на М. Г. – настаняване в семейството на роднини – бабата и дядото на детето по бащина линия за срок от 18 месеца, считано от 5.03.2019 г. след, което детето да бъде върнато на биологичната майка. Решението е обжалвано от З. Д. и с решение № 228/30.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 622/2019 г. на СлОС, решението на РС Котел е отменено в частта, с която е определен срок за настаняване над дванадесет месеца. На 19.02.2020 г. до Директора на ДСП Котел е подадено заявление от М. Г. и Г. Г., в което е заявено желание за продължаване настаняването на детето М. Г. в семейството им. В тази връзка на 19.02.2020 г. е попълнена декларация от бабата и дядото, че са съгласни да поемат отговорност за отглеждане и възпитание на детето. Съответно на 27.02.2020 г. и на 2.03.2020 г. от В. Б. отново са изготвени социални доклади, в които е отразено, че М. и Г. Г. са годни и притежават качества и условия да полагат грижи за детето в своето семейство, като към момента няма изградена емоционална връзка между детето и биологичната му майка, като същото не е подготвено да се върне в семейството й. Въз основа на събраните в административната преписка материали и изготвения на 2.03.2020 г. социален доклад е издадена и процесната заповед, в която е прието, след направеното проучване, че съществува риск по отношение на детето М. Г.. Това е мотивирало директора на Дирекция "Социално подпомагане" да настани със своя акт временно малолетното дете М. Г. в семейството на М. и Г. Г. – баба и дядо на детето по бащина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Решението е обжалвано от З. Д. и с решение № 20-РД-6-002/10.04.2020 г. на Директора на РД "СП" Сливен е отхвърлена жалбата й против заповедта. С искова молба вх. № СЛ/Д-СН-Л/343-048/25.03.2020 г. депозирана в Районен съд гр. Котел, на основание чл. 28 от ЗЗДет., във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Котел е поискал от съда да настани детето М. Г. в семейство на роднини – баба и дядо по бащина линия за срок от шест месеца или до настъпване на законова причина за промяна или прекратяване на мярката за закрила. Решението е правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, от отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за настаняване на дете, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания и на чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството, тъй като родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Предвид изчерпаните възможности за оставане на детето в семейна среда, към момента на постановяване на заповедта, законосъобразно е пристъпено към настаняването му в семейство на роднини или близки, с оглед временна защита на интересите му. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет, обуславяща разпоредените правни последици. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69 ), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ ), че националния съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 пар. 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, пар. 92. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., настаняване на дете извън семейството, са доказани. Административния орган в рамките на възложеното му правомощие обосновано намира, че осъществения нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката, с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни административния акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав шесто отделение намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответниците по касация за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400. 00 /четиристотин/ лева Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,