Решение № 7547 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2013 г.

Решение № 7547 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Петър Илиев Велчев, от гр. Пазарджик, против решение № 108 от 06.03.2013 г. по адм. дело № 858/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Процесуалният представител на касатора представя Писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Пазарджик не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Петър Илиев Велчев против заповед № 1608/21.09.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". Решаващият съд е приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1608 от 19.09.2012 г., поради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Крайният извод на съда е, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Решението е правилно. Административен съд - гр. Пазарджик е достигнал до законосъобразен извод, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на Министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат ПАМ по отношение водач на МПС, който откаже да бъде проверен с техническо средство (определящо съдържанието на алкохол в кръвта) или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Поддържаният довод в касационната жалба, че в обжалваната заповед не са посочени мотиви за налагане на ПАМ, е неоснователен. Индивидуалният административен акт съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Противно на доводите на касатора, актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства (вкл. мястото и времето на установеното нарушение), чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Непосочването на срок в заповедта следва да се прецени като несъществено нарушение, поради което не рефлектира върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, защото срокът е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - до 6 месеца. Това е така, защото ПАМ е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. Въз основа на задълбочен и коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. В този аспект ангажираните пред първоинстанционния съд от страна на касатора гласни доказателства не опровергават наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - отказ на водача да бъде проверен с техническо средство. Административен съд - гр. Пазарджик правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Борислав Раев поради противоречието им с останалия събран доказателствен материал - показанията на свидетелите Мирослав Калбуров и Георги Георгиев, както и въз основа на проведената очна ставка в процеса. При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административен съд - гр. Пазарджик е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване, за законосъобразен административен акт. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Пазарджик, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,