Решение № 15967 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 547/2018 г.

Решение № 15967 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 547/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен представител - юрисконсулт Илиева, срещу Решение № 779 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 854/2017 г. от Административен съд – Х., с което е отменено негово Решение № 12564 от 20.06.2017 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба за закрила на С. М. – [гражданство]. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички установени по делото факти от значение за конкретния случай, решението е немотивирано и направените в него изводи са неправилни. Оспорва се възприетото от съда, че е налице зависимост между производството на ответника по касация и производството на други членове на нейното семейство, регистрирани по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът - С. М., [гражданство], представлявана от адв. Радославова заявява, че оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 12564 от 20.06.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на С. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 12564/20.06.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и е върнал административната преписка на Председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата на С. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението му. За да обоснове този резултат е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 48, ал. 1, т. 1 на специалния закон - ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган е в нарушение на нормата на чл. 35 АПК, тъй като не е изяснил всички относими факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора. С. М. е посочила пред интервюиращият орган, че причина за напускане на Иран е опасението й от преследване на семейството по причина на изповядваната и проповядвана от съпруга й [вероизповедание] религия. В тази връзка пред съда г-жа М. е представила множество доказателства – протоколите от проведени интурвюта със съпруга й А. Д., в които подробно е разказвал за дейността си; свидетелство за [наименование] от [наименование] – гр. Х., с което се удостоверява извършено на 13.03.2017 г. в гр. Х. [наименование] на С. М.; препоръчително писмо от В. Й. – [наименование] на посочената [наименование]; писмо от Х. Т. – представител на организацията "Елам" в Обединеното кралство, в което разказва за дейността на г-н Д. като отговорен за разпространението на свещените книги и [наименование] в изброени Ирански провинции и за разработването от него на пълен референтен сайт на [вероизповедание] и това, че същият е отговорник за сигурността на блоговете за персийско говорещите [наименование] в Европа и Азия; Справка за С. М. и А. Д. от 11.08.2017 г., изготвена от [наименование] К. Б., [наименование] на Иранска [наименование]Торонто; информация относно организацията "Елам"; 4 бр. статии от Иранска християнска Новинарска агенция от 09.07.2017 г.; Световен списък за наблюдение за 2017 г. на организацията Отворени врати с профил на държавата Иран; Профил на държавата Иран и др., които административният орган не е взел под внимание при обсъждане на бежанската история на семейството. Разпитаните по делото свидетели потвърждават изнесените факти за религиозната дейност на съпруга на бежанката. Настоящата инстанция не споделя мотивите на решаващия съд за необходимостта от разглеждане на молбите на А. Д. и С. М. в едно общо производство. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 ЗУБ. Част от тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Член 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. В процесния случай няма данни някои от семейството да има предоставен статут. Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, а преценката на административния орган се дължи по лично заявеното основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на комплексна преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление. Неправилни са и изводите на съда за нарушение на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Разпоредбата на чл. 34 ЗУБ има предвид чужденец с предоставена международна закрила, който има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б., която хипотеза не е налице. При провеждане на процедурата пред ДАБ обаче не са били спазени чл. 2, 3, 6 и 12 от Конвенцията за правата на детето с оглед съобразяване на акта с висшия интерес на роденото в РБ дете на семейството. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,