Решение № 2328 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2012 г.

Решение № 2328 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14294/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Костадин Методиев Соколов от гр. Казанлък, срещу решение № 161/29.09.2012 г., постановено по адм. д. № 199/2012 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Костадин Методиев Соколов срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-75/9.04.2012 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна постройка", находящ се в УПИ VII-5222, кв. 13 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес в с. гр., ул. "Опълченска" № 8. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен от жалбоподателя без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Решението е неправилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е изпълнен без строителни книжа през 1976 г., но видно от мотивите на решението, съдът не е изложил мотиви търпим ли е строежът по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като ако е търпим той не подлежи на премахване, което води до незаконосъобразност на издадената заповед. Освен това съдът е длъжен да изследва въпроса за търпимост на строежа с оглед предвидените условия на посочения параграф, а именно допустим ли е по действуващия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон /ЗУТ/. Изясняването на тези факти и обстоятелства, както и от обсъждането им от съда са относими за законосъобразността за премахване на строежа, още повече, че по делото има данни, че се касае за допълващо застрояване на странична регулационна граница, с покриване на калканната стена /макар и частично/ на подобна сграда в съседния УПИ, за която няма данни да е изпълнена след издаване на строителни книжа. Съдът следва да изложи мотиви и доколко се изисква съгласие на собствениците на съседните имоти, за да се приеме търпимостта на строежа или следва да се съобрази само с предвидените условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Като се има предвид гореизложеното, решението е постановено при неизясняване на факти и обстоятелства имащи значение за правилното решаване на спора, а именно относно търпимостта на строежа, за които съдът не е изложил мотиви към решението си, поради което решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК