Решение № 4515 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10789/2008 г.

Решение № 4515 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10789/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следващите от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "Ахрида - 94" ООД, гр. Плевен, представлявано от Управителя Райна Димитрова Стоянова, против Решение № 275 от 08.07.2008 год. на Административен съд - град Велико Търново, седми състав, по адм. д. № 619/2007 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1500206/02.06.2007 год. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 619/10.08.2007 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 152848,22 лв. от доставчици, изброени в РА, и са начислените допълнително лихви в размер на 83814,10 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и се отменят данъчните актове. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата в приложено по делото писмено становище. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след преценка допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред ВТАС е бил ДРА № 1500206/02.06.2007 год. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 619/10.08.2007 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 152848,22 лв. от доставчици, изброени в РА, и са начислените допълнително лихви в размер на 83814,10 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, ВТАС е приел, че за жалбоподателя не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказал начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците. Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. В. Търново е постановено при правилно и безспорно изяснена фактическа обстановка, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. При постановяване на решението си Административният съд е обсъдил всеки един от доставчиците на касатора, като е направил изследване относно това кои от предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит не са установени за всеки един от тях и е обосновал изводите си относно фактическите и правни основания за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури. Неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 140 от ДПК (отм.) относно погасителната давност на установените с акта задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2001 год. до 30.11.2001 год. Според жалбоподателя задълженията по ЗДДС за тези данъчни периоди е следвало да се платят през 2001 год., като 5-годишния давностен срок е започнал да тече от 01.01.2002 год. и е изтекъл на 01.01.2007 год., предвид на което тези задължения са били погасени по давност. В съответствие с доказателствата по делото и приложимата разпоредба на чл. 140 от ДПК (отм.), съдът правилно е приел, че в конкретният случай давността за задълженията по ЗДДС касаещи посочените по-горе периоди действително е започнала да тече от 1 януари 2002 год., като преди да изтече на 01.01.2007 год. същата на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) е била спряна с издадената ЗВР № 3251/13.12.2006 год., с която е възложена настоящата ревизия. Предвид на изложеното, правилно съдът е приел, че относно определените с акта задължения за тези периоди не е изтекла погасителната им давност и същите правилно са установени в обжалвания РА. Въз основа на събраните по делото доказателства, АСВТ е установил правилно фактическата обстановка по делото, в резултат на което е достигнал до правилни правни изводи за липса на кумулативните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по процесните фактури, издадени от "Ра" ЕООД, Илиян Георгиев Минчев, в качеството му на едноличен търговец, "Бейпар Шугър" АД и "Агропетрол Инвест" ООД. По отношение на тези доставчици в касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на съда на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на решението му в тази част. Изложени са възражения единствено по съществото на спора в смисъл, че неоткриването на процесните доставчици на адресите им за кореспонденция и непредставянето от тях на доказателства за фактурираните доставки не е достатъчно основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Тези възражения на касатора са неоснователни, тъй като непредставянето в хода на ревизионното производство от страна на преките доставчици на изисканите им доказателства относно процесните фактури е поставило в невъзможност органът по приходите да установи положителните факти на начисляването на данъка в счетоводството им и реалното осъществяване на фактурираните от тях доставки, които представляват задължителни предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. След като касаторът е претендирал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, то в негова тежест е било задължението да установи факта на реално осъществени доставки по тях, както и начисляването на ДДС при неговите доставчици, за да се приеме, че са изпълнени кумулативните изисквания, за да му се признае данъчен кредит. Административният съд е изслушал по време на съдебното производство заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която е следвала да установи начисляването на ДДС, по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), единствено по отношение на доставчиците "Бесинг" ЕАД и "Лъки 68" ЕООД. Вещото лице при изготвянето на експертизата не е могло да осъществи контакт с представител на "Бесинг" ЕАД, поради което не е могло да установи начисляването на данъка от този доставчик. По отношение на останалите посочени по-горе доставчици не са поставени задачи на вещото лице и не са представени никакви документи в хода на съдебното производство. След като не е получил доказателства за начисляването на данъка по процесните фактури от преките доставчици, както и относно наличието на реално осъществена сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съдът, като орган, който решава спора по същество, е направил правилен извод, че за жалбоподателя не са налице условията за възникване на право наприспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици. В този смисъл АСВТ правилно е тълкувал и приложил материалния данъчен закон и е достигнал до правилни правни изводи по съществото на правния спор. Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бизнес трейдинг" ЕООД. От доказателствата по делото безспорно се установява, че "Бизнес трейдинг" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 17.09.2005 год. и всички процесни фактури и ДКИ (издадени през данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2005 год.) са издадени от нерегистрирано по ЗДДС лице. При тази фактическа обстановка безспорно за жалбоподателя не е налице условието за възникване на право на данъчен кредит, визирано в чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - данъкът по облагаема доставка да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Освен това съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) данъчните документи (фактури) се издават от регистрирано лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени. Тъй като издателят на фактурите е нерегистрирано лице, то следва, че издадените от него фактури не отговарят на изискванията на ЗДДС (отм.) за данъчна фактура и следователно за получателя по тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит и на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Въз основа на събраните по делото доказателства, АСВТ е установил правилно фактическата обстановка по делото, в резултат на което е достигнал до правилни правни изводи за липса на кумулативните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя и по процесните фактури, издадени от ЕТ "ИКА - Красимира Георгиева" и "Кинмекс" ООД. По отношение на тези доставчици правилно Административния съд е отчел и обстоятелството, че по делото не са представени никакви доказателства относно реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. При извършената насрещна проверка на "Кинмекс" ЕООД е установено, че то не разполага с материални и трудови ресурси за извършване на фактурираните доставки на дизелово гориво. За удостоверяване на ресурсна обезпеченост са представени договор за наем от 14.08.1998 год., сключен между ЕТ "Събчо Младенов-Експрес" (наемодател) и "Кинмекс" ЕООД (наемател) с предмет складова база за съхранение на горива, находяща се в гр. Долна Митрополия и договор от 14.08.1998 год., но не са представени никакви документи за реалното им изпълнение. Освен това, при прегледа и на двата представени договора, е видна поправка в срока им, поради което същите сами по себе си са негодни доказателствени средства, да удостоверят срока на действие на договора. За удостоверяване на предходни доставки са представени 11 бр. фактури с издател "Крие" ЕООД, на когото също е извършена насрещна проверка, в хода на която не са били представени никакви доказателства. Аналогична е установената фактическа обстановка и по отношение на ЕТ "ИКА - Красимира Георгиева". Предвид гореизложеното, жалбата, подадена от "Ахрида - 94" ООД гр. Плевен против Решение на Административен съд гр. Велико Търново № 275 от 08.07.2008 год., постановено по адм. д. № 619/2007 год., в тази му част, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и да се остави в сила обжалваното решение. Основателна е жалбата на "Ахрида - 94" ООД гр. Плевен по отношение на доставчиците "Лъки - 68" ООД и "Бесин" ЕАД, но не по изложените в нея съображения. От доказателствата по делото се установява, че на двамата доставчици са издадени ДРА, във връзка с извършената им ревизия по ЗДДС (отм.) за данъчен период, включващ и процесния - съответно издаден е ДРА № 30/07.03.2002 год. за месеците април, май, юли и август 2001 год. за "Лъки - 68" ООД и за м. септември 2001 год. за "Бесин" ЕАД е издаден ДРА № 155/28.06.2002 год. От представените по делото ДРА на тези доставчици е видно, че не са направени корекции на декларираните от ревизираните лица резултати по ЗДДС. Това означава, че самите данъчни органи са извършили проверка в счетоводствата на тези доставчици и са установили, че доставките са реално извършени и данъка е осчетоводен в счетоводствата като задължение към бюджета. Доколкото тези обстоятелства са установени от самите данъчни органи и те са били спорните по делото, настоящата инстанция намира, че по отношение на доставките на "Ахрида - 94" ООД гр. Плевен с "Лъки - 68" ООД и "Бесин" ЕАД атакуваното решение следва да се отмени. Настоящата инстанция се произнася по същество, поради което следва да отмени в тази му част атакувания РА за "Лъки - 68" ООД в размер на 13452,77 лв. и за "Бесин" ЕАД в размер на 5000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение