Решение № 835 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2008 г.

Решение № 835 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "КАМЕТ" ЕАД в несъстоятелност - гр. Перник чрез синдика Катя Иванова Иванова срещу решение № 546 от 12.05.08 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 4167/07 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1400995 от 3.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД Перник, потвърден с Решение № 525/12.04.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че с три поредни резолюции съдът е оставял жалбата без движение и е давал указания да се конкретизират основанията на жалбата, независимо, че императивни законови разпоредби го задължават да провери законосъобразността на оспорения РА без да се ограничава от основанията за неговото оспорване. Материалната незаконосъобразност се изразява в неправилност на извода на съда за липса на доставка и за ненастъпило данъчно събитие във връзка с непризнаването на данъчен кредит по фактура № 9145 от 09.12.04 г. ; неправилност на извода на съда, че законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2002 г. със сумата от 614 516.22 лв. Този извод не съответства на принципа за съпоставимост на приходи и разходи, регламентиран в чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗСч. (отм.), тъй като в хода на ревизията не е установено каква част от депозита действително е изразходван. Само срещу частта от разходите следва да се признае приход. Не е налице данъчно отклонение като основание за преобразуване на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 36 607 492.29 лв. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразен РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Кадирова оспорва същата. Претендира разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд София-град е бил РА № 1400995 от 03.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД Перник, потвърден с решение № 525/12.04.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9145/09.12.04 г., издадена от "Бесттехника ТМ - Радомир" - ПАД, в размер на 149 781 лв. с мотива, че не е доказано да е възникнало данъчно събитие към датата на издаването на фактурата, както и реално осъществена доставка. На осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (ред. 2002 г.) е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение със сумата от 614 516.22 лв. и са определени допълнителни задължения - данък общини - 61 451.62 лв., данък печалба - 82 959.69 лв. със съответните лихви. На осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (ред. 2004 г.) е преобразуван финансовият резултат за 2004 г. със сумата 36 607 492.29 лв. и е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 1 679 262.64 лв. със съответните лихви. Фактическата обстановка е следната: 1. Във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9145/09.12.04 г., издадена от "Бесттехника ТМ - Радомир" - ПАД Установено е, че металургично оборудване "Даниели", предназначено за използване в завод "Благой Попов" (сега "Камет"-ЕАД) през 1993 г. е оставено на отговорно пазене в ЗТМ-Радомир, чийто правоприемник е "Бесттехника ТМ-Радомир" ПАД. Налице са протоколи за извършено измерване на площите, на които се съхранява оборудването от м. март 1996 г., заповед от 30.10.96 г. за назначаване на комисия, която да извърши инвентаризация на оборудването; писмо от 8.11.1996 г. от "Тежко машиностроене" ЕАД - Радомир до "Камет" АД, с което се заявява искане за заплащането на сумата от левовата равностойност на 178 250 д. м. представляваща направените разходи за отговорно пазене за периода 1.01.1993 г. - 1.11.1996 г. ; писмо от 16.01.2001 г. с изх. № 031, в което отново се поканва "Камет"-ЕАД да заплати сумата от 178 250 д. м. с лихва считано от 8.11.1996 г. и се заявява искане за заплащане на направените разходи за отговорно пазене за периода 1.11.1996 г. - до 1.03.2001 г. в размер на 401 574.33 лв. Писмото е получено на 17.01.01 г. С писмо - изх. № 0209/ 23.03.2001 г. отново е поискано от "Камет" ЕАД да заплати дължимите суми. В писмото се твърди, че те са определени съобразно общоприлаганата методика, копие от която е приложена към самото писмо; писма от 2002 г. от "Бесттехника ТМ-Радомир" ПАД до "Камет"-ЕАД - Перник с искане за уреждане на отношенията във връзка с отговорното пазене на оборудването; писмо от Агенцията за приватизация от 29.01.2003 г. до "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД, с което се иска осигуряване на достъп до оборудването, за да бъде огледано от закупилите тръжна документация лица във връзка с провеждането на търг с явно наддаване; писмо от 12.02.2003 г. от "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД до Агенцията по приватизация и до Зам. министъра на икономиката с искане за съдействие при уреждането на задълженията на "Камет" ЕАД във връзка с отговорното пазене на оборудването за периода от 1993 г. до 31.12.2002 г. На 20.03.2003 г. се сключва договор за отговорно пазене между "Камет" ЕАД - гр. Перник и "Бесттехника ТМ-Радомир" ПАД , като страните се споразумяват същото оборудване да продължи да се съхранява от "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД при договорено възнаграждение. В чл. 25 от договора е постигнато съгласие, че влогоприемателят ще упражни право на задържане върху оборудването, ако влогодателят не изпълни задължението си за изплащане на дължимите суми по отговорното пазене от 1.01.1993 г. до датата на фактическото вдигане на вещите. Налице е и писмо - изх. № Р 501-011/9.01.2004 г. до Министъра на икономиката и до "Камет" ЕАД, според което задълженията във връзка с отговорното пазене за периода 1.01.93 г. - 31.12.02 г. са установени в протокол от 12.03.03 г., калкулирани по приетата методика и не са разплатени. Спор относно главницата няма. В писмото се посочва, че същото следва да се счита като покана за доброволно плащане. С писмо изх. № РД-07-744/4.11.04 г. "Камет"-ЕАД уведомява "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД, че приема дължимостта на вземане в размер на 748 905 лв. без ДДС за периода 1.01.1993 г. - 31.12.2002 г. "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД издава на "Камет" ЕАД фактура № 9145/09.12.04 г. за сумата 748 905 лв. и ДДС в размер на 149 781 лв. ДДС е платено по ДДС-сметката на доставчика на 14.12.04 г. На 15.12.2004 г."Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД уведомява "Камет" ЕАД, че с договор за цесия от 14.12.04 г. е прехвърлило вземането си в размер на 748 905 лв. (без ДДС) на "Фюнекс"-ЕООД. На 21.12.04 г. "Камет" ЕАД превежда по сметката на "Фюнекс" ЕООД сумата от 430 000 лв. От така събраните доказателства, се установява, че металургичното оборудване на "Камет" ЕАД е оставено на отговорно пазене при "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД (предприятията, чиито правоприемници са) от 1.01.1993 г. без да са договорени в писмен вид срокове за пазенето и възнаграждение за влогоприемателя и към 31.12.2002 г. оборудването продължава да се съхранява от "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД. По силата на договора от 20.03.2003 г. това положение се запазва и през 2003 г. При така установените факти, неправилен е изводът на съда, че не е доказана реалност на доставката. Спорен е въпросът относно датата на възникването на данъчното събитие. В случая се касае за договор за влог, при който не са договорени в писмен вид възнаграждението на влогоприемателя и срокът, в който същото следва да се заплати. Освен това, съгласно чл. 252 от ЗЗД, влогодателят дължи на влогоприемателя и разноските, които той е направил. От данните по делото се установява, че размерът на възнаграждението и разноските се изчисляват по общоприета от страните методика, т. е. същите са определяеми и относно техния размер не съществува спор. Тъй като няма в писмен вид данни относно датата, на която следва да се заплащат възнаграждението и разноските от страна на влогодателя, то изпълнението на това задължение зависи от отправената от кредитора покана за доброволно изпълнение. Такава покана за доброволно изпълнение е налице още за периода 1.01.2003 г. - 1.11.1996 г. с писмо от 8.11.1996 г. Втора такава покана е писмото от 16.01.2001 г. с изх. № 031, получено на 17.01.2001 г. С протокол от 12.03.2003 г., очевидно преди да се подпише в писмен вид договора за отговорно пазене за 2003 г., е установен размерът на дължимите суми от влогодателя на влогоприемателя за целия период от 1.01.1993 г. до 31.12.2002 г. В писмото от 9.01.2004 г. изрично се заявява, че то е покана за доброволно изпълнение на тези задължения. Според чл. 26, т. 3 от ЗДДС (отм.), при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение, а с оглед задължението на влогоприемателя да пази непрекъснато вещта, то в случая е налице договор с непрекъснато изпълнение, датата на възникването на данъчното събитие е датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Безспорно е установено, че плащане през времето от 1.01.1993 г. до 31.12.2002 г. няма. Тогава данъчните събития са възникнали на датите, на които плащанията са станали дължими. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДДС, при липса на доказателства за определен ден за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението и разноските, то плащанията са дължими след поканата от страна на кредитора и за периода от 1.01.2003 г. - 1.11.1996 г. - това е датата 08.11.96 г. ; следващата дата е 17.01.01 г. за задълженията след 1.11.96 г. и 09.01.04 г. - за задълженията до 31.12.2002 г. С оглед на изложеното, следва да се приеме за правилен и законосъобразен изводът на съда, че към датата на издаването на фактура № 9145 - 09.12.04 г. няма възникнало данъчно събитие. На тази дата отново не е извършено плащане на сумата, посочена във фактурата. Установено е само внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика.II. Във връзка с преобразувания финансов резултат за 2002 г. в посока на увеличение със сумата от 614 516.22 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Установено е, че с писмо № 92-00-07973/26.06.2000 г. Агенцията по приватизация дава разрешение за започване на процедура по продажбата на МО "Даниели". "Хантастико" АД - гр. Хелзинки внася депозит за участие, който е осчетоводен по дебита на сметка 504 "Разплащателна сметка във валута" и по кредита на сметка 499 "Други кредитори". На основание писмо на Министерство на икономиката № 59-00-334/23.06.01 г. е върната част от депозираната сума - 345 000 щ. д. на 26.07.2001 г. На 16.01.2002 г. е подписан договор за продажба на оборудването, който обаче е развален, поради неизпълнение задължението на купувача, а остатъкът от депозита се задържа. Правилен е изводът на органа по приходите и на съда, че остатъкът от депозита е следвало да бъде осчетоводен по сметката за други извънредни приходи, но това не е било направено, въпреки че част от сумите са изразходвани от дружеството за покриване на стопански нужди. С оглед на изложеното законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО с приходите, неотчетени по установения с нормативните актове ред. Следва да се посочи, че целият остатък от депозита, който е задържан от дружеството като продавач по договора, представлява приход, който не е отчетен по установения в нормативните актове ред, а не само тази част от него, която е изразходвана за стопански нужди, каквито са твърденията на касатора.III. Относно преобразуването на финансовия резултат за 2004 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО със сумата 36 607 492.29 лв. По делото е представено Постановление за възлагане на движима вещ от 14.10.2004 г., от което се установява, че по изп. д. № Об-1270/04 г. са изнесени на публична продан движими вещи, представляващи прокатно оборудване и съоръжения, комплектоващи прокатното оборудване, принадлежащи на длъжника "Камет" ЕАД. За купувач на движимите вещи на осн. чл. 380 от ГПК във вр. с чл. 367, ал. 3 от ГПК с протокол от 14.10.04 г. е обявен "Метал Трейд - 66" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Перник. Съдия-изпълнител е възложил с посоченото по-горе постановление движимите вещи на "Метал Трейд - 66" ООД за сумата 4 230 000 лв. Според оценителната експертиза на вещото лице Здравков, изготвена по същото изп. дело, общата пазарна стойност на активите е 4 180 000 лв. "Камет" ЕАД издава фактура № 005622/27.10.04 г., с която продава част от оборудването на "Метал Трейд - 66" ООД за сумата 4 230 000 лв. и ДДС - 846 000 лв. Със счетоводна справка № 1/3.11.04 г. е отписана частта от оборудването по балансова стойност за 40 837 492.29 лв. Разликата между тази сума и продажната цена (36 607 492.29 лв.) е отчетена от дружеството като загуба. Според органа по приходите, налице е сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 36 607 492.29 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отд. от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на сключена от"Камет" ЕАД сделка за продажба на оборудването при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Такава сделка би била налице, ако "Камет" ЕАД продаде оборудването на купувач при цена много по-ниска от пазарната. В случая продажбата е извършена от съдия-изпълнител при Районен съд - Перник по изпълнително дело Об-1270/04 г., по което "Камет" ЕАД е длъжник и при съобразяване с оценителната експертиза на вещото лице Здравков, изготвена по същото изп. дело, за определяне на общата пазарна стойност на активите. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. С оглед на изложените съображения, решението на АС-София-град в частта му, в която е потвърден РА относно определения допълнително корпоративен данък за 2004 г., като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноски, съответни на уважената част от жалбата в размер на 22.53 лв. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 750.40 лв. Същото се дължи и за първоинстанционното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение