Решение № 7747 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2014 г.

Решение № 7747 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юриск. Ст. Гачев против решение № 78 от 13.06.2014 г., постановено по адм. дело № 106/2014 г. по описа на Административен съд-Добрич. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от Стоян Стоев жалба срещу Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/9303#7 от 27.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител по делото е постъпило писмено становище по същество, придружено от списък за разноските. Ответникът, Стоян Василев Стоев от гр. Генерал Тошево, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Георгиев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното първоинстанционно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея доводи. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебното решение, каквато се дължи при сезирането му с касационна жалба по силата на императивната норма на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение намира, че решението е недопустимо като постановено по недопустима поради просрочието й жалба. Съображенията на касационната инстанция в тази насока са следните: Производството пред АС- Добрич е образувано по жалба на Стоян Василев Стоев от гр. Генерал Тошево срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/9303#7 от 27.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на жалбоподателя е установена дължима сума в размер на 5806,97 лв на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Видно от твърденията в жалбата до съда, от събраните по делото доказателства и установеното от АС-Добрич, горецитираният АУПДВ е бил съобщен на Стоян Стоев на 10.10.2013 г. Стоев е обжалвал същия по административен ред пред министъра на земеделието и храните в срок, като е изпратил жалбата си по пощата на 24.10.2013 г., видно от разписка /л. 14 по делото пред АССГ/. Страните по делото не спорят, че министърът на земеделието и храните не се е произнесъл по тази жалба. Не се спори по делото, че Стоев е подал до МЗХ и втора жалба срещу същия АУПДВ, изпратена отново по пощата на 18.11.2013 г., по която също липсва произнасяне. Жалбата до административния съд срещу първоначалния административен акт по смисъла на чл. 97, ал. 5 от АПК е предявена едва на 17.12.2013 г. Административен съд - Добрич е приел, че предявената до съда жалба срещу АУПДВ е подадена в срок, тъй като срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган по чл. 97, ал. 1 от АПК бил инструктивен - от една страна, а от друга - тъй като не била установена датата на получаване на преписката при по-горестоящия орган, поради което не можело да се приеме, че срокът по чл. 97, ал. 1 от АПК въобще е почнал да тече, съответно - вече е изтекъл. Намирайки жалбата, с която е сезиран, за допустима, АС - Добрич се е произнесъл по нея по същество, приел я е за основателна и е отменил атакувания АУПДВ като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС - Добрич се е произнесъл по съществото на една недопустима жалба. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК, двуседмичният срок за произнасяне на по-горестоящия административен орган следва да се брои от датата на получаване на преписката от издателя на акта. Въпреки това, обаче, според настоящата касационна инстанция, независимо от обстоятелството дали жалбата до по-горестоящия орган е предявена чрез издателя на акта - ДФЗ или директно до министъра на земеделието и храните, самият законодател е поставил в тежест на жалбоподателя проверката на датата на получаване на преписката. Да се приеме обратното, би означавало, че чрез обжалване по административен ред, застъпвайки довода за невъзможност да се установи датата на получаване на административната преписка по чл. 97, ал. 1 от АПК, би могло да се злоупотребява с процесуални права и биха могли да се санират преклузивни срокове в случаите на неограничено във времето непроизнасяне на по-горестоящия административен орган. Непроявяването на процесуална активност от страна на частния жалбоподател да узнае, след получаване на жалбата му в МЗХ дали и кога е постъпила цялата преписка, не го извинява и не съставлява основание за неприлагане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с чл. 97, ал. 5 от АПК. Първата жалба по административен ред на Стоев срещу АУПДВ е получена в МЗХ на 24.10.2013 г., а втората - на 18.11.2013 г. Дори след втората жалба до министъра на земеделието и храните са изтекли както сроковете за произнасяне на по-горестоящия административен орган по чл. 97, ал. 1 от АПК, така и срокът за обжалване на първоначалния административен акт по чл. 149, ал. 3 във вр. с чл. 97, ал. 5 от АПК. Следва да се отбележи, че обжалването по административен ред на процесния АУПДВ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" пред министъра на земеделието и храните не е задължително и жалбоподателят сам следва да прецени по кой ред да тръгне, за да защити правата си - по административен или по съдебен. След като в конкретния случай Стоян Стоев е избрал да подаде жалба пред по-горестоящия административен орган, вместо директно пред съда, следва да се съобразява с предвидените в чл. 149, ал. 3, във връзка с чл. 97, ал. 5 преклузивни срокове, включително и с посочената в чл. 97, ал. 1 от АПК начална дата на броенето им. С оглед гореизложеното съдебното решение като постановено по съществото на недопустима като просрочена жалба се явява недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,