Решение № 9584 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 810/2009 г.

Решение № 9584 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 810/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище в гр. София срещу решение № 1142 от 16.12.2008 год. по преписка № КЗК-585/ 2008 год. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която е прието за установено, че дружеството е извършило нарушение по чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (отм), изразяващо се в налагане на нелоялни условия при въвеждане на тримесечното отчитане на електромери, наложена му е имуществена санкция и е постановено прекратяване на нарушението. Релевират се оплаквания за липса на компетентност от страна на административния орган, който се е произнесъл във връзка с обществени отношения, подлежащи на специално регулиране от предвиден в Закона за енергетиката регулаторен орган. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се и размера на наложената имуществена санкция с твърдението за неговата необоснованост. Иска се отмяна на решението в оспорената част и връщане на преписката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски. За съвместно разглеждане в производството е присъединена и жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище в гр. София. Дружеството оспорва решение № № 1142 от 16.12.2008 год. по преписка № КЗК-585/ 2008 год. на КЗК в частите, в което е прието за установено, че е извършило нарушения по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм), изразяващи се в налагане на цени за възстановяване на прекъснато електрозахранване и в налагане на нелоялни условия при въвеждане на тримесечно отчитане на електромерите, както и в частите, в които е прието за установено извършване на нарушения по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм), изразяващи се ограничаване на търговията във вреда на потребителите при извършване проверка на електромерите и в неизпълнение на задължението за обезпечаване непрекъснатостта на електрическата енергия, ограничаващо техническото развитие във вреда на потребителите; в частите за налагане на съответните имуществени санкции и за постановяване прекратяването на нарушенията. Навеждат се доводи за липса на компетентност на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по разследвания предмет. Поддържа се становище за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби при постановяване на оспорения акт. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни по съображения, подробно изложени в писмено становище. Заинтересованите страни"ЧЕЗ Трейд България" ЕАД, "ТЕЦ Варна" ЕАД, "ЧЕЗ България" ЕАД и "ЧЕЗ Лабораторис България" не изразяват становища чрез техни представители. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано след самосезирането й във връзка с публикации в медиите и присъединени сигнали на граждани за нарушения на дружествата от групата на ЧЕЗ в България, на пазара на услугата за доставка и продажба на електроенергия за битови потребители и на пазара на дейностите, свързани с тях, на територията на Западна България. С решение № 1142 от 16.12.2008 год. на КЗК е прието за установено, че спрямо заинтересованите лица в настоящото производство не са констатирани нарушения по чл. 18 от ЗЗК (отм). За извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 2 от същия закон са санкционирани "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Електро България" АД. Тези дружества оспорват решението в съответните части, като жалбите им очертават и предмета на съдебноадминистративния спор. В производството пред административния орган правилно са идентифицирани страните, очертан е съответният продуктов и географски пазар. "ЧЕЗ Електро България" АД е с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия съгласно Закона за енергетиката, за което е получило лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. "ЧЕЗ Разпределение България" АД отговаря за поддържането, развитието на мрежата, и осигуряването на непрекъсната и качествена доставка на електрическа енергия до потребителите в Западна България. На дружеството е издадена лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия" за територията на Западна България. В рамките на обособената територия то осигурява транспортиране на електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство; експлоатиране и поддръжка на съществуващата мрежа, изграждане на нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите; присъединяване към мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на територията на лицензията; сключване съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) на договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по регулирани цени, както и сделки за допълнителни услуги, гарантиращи сигурната работа на мрежата; изкупуване на необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса; монтиране, поддръжка, отчитане и контролиране на средствата за търговско измерване на електрическа енергия;извършване на други необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на електрическа енергия. КЗК е изложила подробно фактите и обстоятелствата във връзка с предмета на обсъждането, които не се оспорват по същество от страните. Поради това и с оглед пространния анализ, извършен от административния орган, съдът не следва да излага повторно релевантната фактическа обстановка. "ЧЕЗ Електро България" АД е краен снабдител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 28 а от ДР на Закона за енергетиката. "ЧЕЗ Разпределение България" АД извършва дейността по отчитане на консумираната от потребителите на крайния снабдител електроенергия и от всички останали потребители, присъединени към разпределителната мрежа, негова собственост. Дейността на предприятията е регулирана от Закона за енергетиката, Общите условия на договорите за използуване на електроразпределителните мрежи и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от регулаторния орган Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), нейните решения за определяне цените на електрическата енергия и други актове във връзка с дейността на лицензираните дружества. Съгласно разпоредбите на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, проектът за Общи условия (ОУ) на дружествата се изготвя от тях и след изпълнение на предвидената процедура, същите подлежат на одобряване от ДКЕВР. Доколкото в жалбите е очертан предметът на проверката за законосъобразност на решението на Комисията за защита на конкуренцията, съдът приема следните изводи: Поведението на предприятията в настоящия казус се разглеждат с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката, който регулира обществените отношения, свързани с дейността по разпределение на електроенергия и урежда основните права и задължения на страните по тези правоотношения; Закона за измерванията, който регламентира обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията, Общите условия и сключените въз основа на тях договори."ЧЕЗ Разпределение България" АД е санкционирано за допуснато нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм) - налагане на необосновани цени за възстановяване на прекъснато електрозахранване. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЕ снабдителят има право да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения от договора за продажба, включително и неизпълнение на задължението за своевременно плащане на разходваната енергия. По определението на чл. 123, ал. 2 от ЗЕ условията и сроковете са за временното преустановяване се уреждат в Общите условия и договорите. Възстановяване на електроснабдяването се предоставя като услуга от разпределителното предприятие, за която то определя цена в ценоразписа си за допълнителни услуги. Съобразно изложения в решението икономически анализ КЗК е приела, че поради констатираното противоречие с икономическата логика при формирането на размера на цените за възстановяване на прекъснато електроснабдяване чрез оперативно превключване не може да се приеме, че разпределителното дружество е спазило принципа за съответствие на цените с икономически обоснованите разходи, а оттук и че при заплащането на тези цени потребителите компенсират единствено претърпени от дружеството разходи за прекъсване и възобновяване на снабдяването, както изисква чл. 41, ал. 1 от Общите условия. Въвеждането на тези икономически необосновани цени позволява на дружеството да реализира по-високи приходи, като потребителите нямат възможност да получат тази услуга от конкурентно на "ЧЕЗ Разпределение България" АД дружество, а в същото време, предвид значимостта и потребността от ползването на електроенергия абонатите не могат да се откажат от ползването на електричество и са принудени да заплатят наложените цени дори и същите да са икономически необосновани Според съдебния състав, разглежданият случай се отнася до поведението на дружество във връзка с неточно изпълнение на договорни задължения. Суми за възстановяване на прекъснато електрозахранване се събират само в случаите, когато вина за прекъсването има потребителят - страна по договора. Тези отношения са санкционирани от ДКЕВР, на когото по закон е вменена такава регулаторна функция и те не могат да се разглеждат на плоскостта на забраната по чл. 18 от ЗЗК (отм). Именно в изпълнение на предоставените му правомощия ДКЕВР е определила пределни цени за тази допълнителна услуга с протоколно решение № 155/ 6.10.2008 г. Предвидена е законова възможност за оспорването им и това е сторено, като актът е атакуван по съдебен ред. Именно в производството пред ДКЕВР следва да се разгледа икономическата обоснованост (необоснованост) на одобрения ценоразпис, тъй като в правомощие на регулаторния орган е упражняване на контрол върху спазването на нейните предписания (чл. 76, ал. 4, т. 3 от ЗЕ). Като е приела, че с необоснованото надхвърляне на този предел дружеството е нарушило забраната на чл. 18 от ЗЗК (отм), Комисията е постановила незаконосъобразно решение. Дори обективно да е определена цена за възстановяване на захранването над пределната, тази цена на предвидената в ОУ допълнителна услуга подлежи на регулация от друг орган и е извън пределите на конкурентните отношения. Както сочи чл. 36 от ЗЕ, енергийните предприятия образуват цената, а ДКЕВР утвърждава нейния размер, като може да коригира необходимите приходи на енергийното предприятие за всеки ценови период от регулаторния период в зависимост от изпълнението на ценообразуващите показатели и за качество на обслужването през предходната година. На жалбоподателите е вменено и нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм) - поставяне на нелоялни условия при тримесечното отчитане на консумираната електроенергия. Действията им са описани като авансово събиране на пари чрез въвеждане на тримесечно отчитане на изразходваната енергия; събиране на суми за прогнозно определена консумация на електроенергия и събирането на лихва без да има съдебно решение за това. С решение на № ОУ-056/ 07.11.2007 г. ДКЕВР е одобрила предложените изменения в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което предвижда преминаването от месечен период на отчитане на средствата за техническо измерване (СТИ) към тримесечен период на отчитане след 1.01.2008 г. Потребителите са уведомени за промяната на периода и графика на отчитане по реда на Общите условия за продажба на електроенергия от крайния снабдител. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, потребителят се задължава да заплаща дължимите суми за разпределение на доставената електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в договорите за продажба. Потребителят заплаща дължимата сума за извършения пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно по определен график. Дължимите суми се съобщават на потребителя от крайния снабдител на електрическа енергия по начин, регламентиран в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия (чл. 29 и чл. 31 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД). Видно от съответните разпоредби от общите условия на двете дружества, всяко от тях е предвидило ежемесечно заплащане за услугата. В същото време, отчитането на действително изразходваното количество електроенергия се извършва веднъж на три месеца. Според КЗК, при този начин на отчитане на три месеца, при който се запазва правилото за ежемесечно заплащане, всъщност потребителите заплащат за прогнозно определено количество електроенергия, а не за действително потребеното. Споделя се изводът, че потребителите извършват плащане в края на всеки месец, през който те са ползвали електроенергия, поради което сметките за електроенергия не са авансово събирани, тъй като не предхождат ползването на услугата. Безспорно е, че се явява разлика между платената цена за електроенергия, определена на база на потребена електроенергия за предходни периоди, и цената, която би била дължима при отчитане на реалното потребление. Комисията е приела, че след като периодът на отчитане е тримесечен, за да се запази този принцип следва и периодът на плащане да е за съответните три месеца. И тъй като това не е фактическото положение, то е направен извод за нарушаване на баланса между интересите на двете страни по договора за продажба на електроенергия. Тези разсъждения отново засягат обществени отношения, регулирани от специализиран държавен орган. Последните не могат да бъдат предмет на разследване и санкциониране по реда на ЗЗК (отм). В този смисъл съдът не споделя крайния извод на КЗК, че двете дружества следва да отговарят за извършеното от тях налагане на нелоялни търговски условия, изразяващо се в налагане на тримесечно отчитане на потребената електроенергия, а ежемесечно заплащане на нейната стойност. Самият орган в анализа си сочи, че това е заложено в Общите условия и одобрено от ДКЕВР. Още повече, че при изпълнение на регулаторните си правомощия Държавната комисия се ръководи и от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, заложен в чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Анализът на на въведените със закон правомощия на ДКЕВР налага извод, че дружествата са ограничени в правата си да определят самостоятелно цените. Комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени, което е проявление на регулаторната й функция на този специфичен пазар. По отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД Комисията за защита на конкуренцията е приела, че има извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм), изразяващо се в събиране на лихва върху прогнозни стойности за потребена електроенергия, които вземания (с оглед тримесечното отчитане на реално потребеното количество) не са ликвидни и изискуеми. Според Комисията, при въведеното тримесечно отчитане, макар и основанието за плащане да е потребена електроенергия, доколкото начинът на изчисление на сметките за първите два месеца от тримесечния период не отчита реалното потребление, не може да се приеме, че задълженията за плащане на електроенергия, определени на база, са установени по размер. Прието е, че задълженията за заплащане на електроенергия през двата месеца, през които не се отчитат електромерите, не са установени по размер и следователно върху тях не следва да се начислява лихва. В тази връзка е направен извод, че събирането на такава представлява налагане на нелоялно условие по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) от страна на ЧЕЗ "Електро България" АД. Съдът не споделя тези доводи. Съгласно чл. 35 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Възпроизведено е общото правило за дължима лихва при неизпълнение на парично задължение. Общото правило се отнася до случаите на ликвидни (установени по основание и размер) и изискуеми задължения. Забраната за злоупотреба с монополно или господстващо положение изисква установяване на трайна тенденция към изкривяване на нормалното и ефективно функциониране на пазара. В случая задължението за заплащане на лихва за забава произтича от договорните отношения между продавача на електроенергия и купувача. Определените суми за първите два месеца на тримесечния период за отчитане, при установеното задължение на потребителя за ежемесечно заплащане, са дължими - ликвидни и изискуеми. Редът и начинът на изчисляване на техния размер са изчерпателно уредени в Общите условия и утвърдената Методика. Дружеството следва правилата на тримесечното отчитане, въведени от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Настоящият състав счита, че не е налице въвеждане на неравноправна клауза в договорите между дружеството и потребителя, тъй като уговорената лихва е гражданскоправна санкция за неизпълнение на договорно задължение за плащане. Тя не е в противоречие с изискването за добросъвестност и не нарушава равновесието между правата и задълженията на жалбоподателя и потребителя. Като е приела обратното, Комисията за защита на конкуренцията е постановила решението си в нарушение на материалния закон. Поради това и актът в частта досежно санкционирането на "ЧЕЗ Електро България" АД подлежи на отмяна. Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД е санкционирано и за нарушение по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм), дефинирано като ограничаване техническото развитие във вреда на потребителите. Укоримото поведение на дружеството се изразява във възлагането на извършване на последваща проверка на електромерите, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, на "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД. Не се спори, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД са дружества, принадлежащи към една икономическа група. Едноличен собственик на второто дружество е ЧЕЗ, Република Чехия, която е собственик и на 67 % от капитала на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. При тези данни КЗК е приела, че това предполага формирането на обща търговска политика и преследването на единна стратегия на пазарите, на които участват двете дружества. При така установената търговска свързаност между двете предприятия е направен извод, че от гледна точка на специалния Закон за защита на конкуренцията е налице антиконкурентна цел. Последната е изведена с оглед упражняване на дейностите по последващия контрол на електромерите в рамките на една и съща стопанска единица, което дава възможност за общ контрол, влияние и координиране на условията за осъществяването им. Тези изводи не кореспондират с данните по делото и противоречат на закона. Съгласно чл. 44, т. 3 от Закона за измерванията (ЗИ), "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството си на лице, което използва средства за търговско измерване (СТИ) - електромери, има задължение да ги заявява и представя за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от него лице, оправомощено за проверка. Безспорно е, че дружеството е избрало да възлага извършването на последващите проверки на електромерите на "ЧЕЗ Лабораторис България" и на "ЕМСИСТ"-6" ООД. Установено е, че "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД осъществява дейност по първоначална и последваща проверка на електромери и извършване на услуги, свързани с подготовка на електромерите за монтиране на мрежата. В същото време, монтиране, поддръжка, отчитане и контролиране на средствата за търговско измерване и тяхното използване са дейности, вменени като задължения на разпределителното предприятие. По преписката няма данни за използуването на електромери от страна на разпределителното предприятие, които предварително да са настроени да отчитат по-голямо потребление на електрическа енергия от реално потребеното. Административният орган е направил изводите си само въз основа на обективната търговска връзка между дружествата, като конкретни фактически действия от страна на двете дружества не са установени. Избирането на двете дружества за извършване на последваща проверка на електромерите е право, което Закона за измерванията предвижда. Контролният орган е Българският институт по метрология. Не е са установени никакви търговски действия на жалбоподателя "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да са във вреда на потребителя и то - чрез ограничаване на техническото развитие. Взаимоотношенията с потребителя във връзка с контрола върху СТИ са уредени в Общите условия на дружеството. Както се посочи по-горе, същите са одобрени от ДКЕВР, която е длъжна да ги съобрази и с установените в Закона за енергетиката принципи - чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Предвид изложеното и в тази част решенето на КЗК подлежи на отмяна. С оспореното решение е установено и друго нарушение по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм) - ограничаване техническото развитие във вреда на потребителите, изразяващо се в необосновано спиране на електрозахранването от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" ООД. Задължението за непрекъснатост на доставката на електрическа енергия може да бъде нарушено в случаите чл. 73, ал. 1 от ЗЕ Продължителността на прекъсването или ограничението не може да надхвърля 48 часа. В същото време, съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗЕ и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 от 2004 г. за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, операторите могат да въведат временно прекъсване или ограничаване на снабдяването и при планови ревизии и ремонти на съоръженията за доставка на електрическа енергия. Доколкото става въпрос за планирани операции, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че такива документи, отразяващи възлагането и осъществяването на конкретните задачи не са представени. Като недоказани са възприети и аргументите на жалбоподателя за отделни прекъсвания поради неправомерни прикачвания към разпределителната електромрежа, противоправни въздействия върху средствата за търговско измерване, кражби, унищожаване и повреждане на елементи от мрежата. Според Комисията, след като енергийното предприятие не изпълнява задължението си за непрекъснато и качествено разпределение на електрическа енергия, а потребителите заплащат за ползването на услуга, която не им се предоставя с необходимото качество и надеждност в снабдяването, то злоупотребява с господстващото си положение. В решението КЗК правилно е посочила, че спирането на електрическото захранване на потребителите може да се смята за вид репресивно действие спрямо тях, но това би могло да се приема само в случаите, когато не са спазени изискванията на закона и условията на съответния пазар. Но за да се установи нарушение по чл. 18 от ЗЗК (отм), следва да са налице както елементите от фактическия състав на общата клауза, така и да бъде установено като проявна форма фактическо действие на дружеството, с което да се увреждат интересите на потребителите. Това поведение следва да има за цел или резултат неоправдана икономическа изгода, която не би била възможна в условията на конкурентна среда. Описаните в решението действия по прекъсване на електрозахранването са преценени единствено в контекста на неспазени срокове за уведомяване на потребителите, извършени непланирани спирания и тяхната честота на територията на община Правец за визиран период. Комисията не е отчела естеството на доставяната стока, положението на дружеството като единствен доставчик на определената територия. Видно от представените по делото доказателства, прекъсванията на електрозахранването са отразени в съответни дневници и протоколи, като са посочвани и причините за това. За територията на община Правец има отразени прекъсвания - както аварийни, така и планови. От това следва извод, че при прилагане на тази рестриктивна мярка дружеството не е игнорирало задължителните предписания на закона и на ОУ. От формална страна са налице законовите предпоставки за прекъсванията. Тази възможност е предвидена и в сключените договори, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм). Не е установено тенденциозно поведение на предприятието, нито е доказано, че необоснованото прекъсване е практика в дейността на дружеството. Спирането на електрозахранването не е предприемано от дружеството нито като принудителна мярка, нито е извън законовата регламентация. С оглед спецификата на предлаганата стока и непредвидимостта на ситуациите такива прекъсвания не биха могли да се избегнат. Но изводът на КЗК, че тези спирания са експлоатативна злоупотреба, не почива на доказателствата и на закона. Въпрос на икономическа преценка на съответното предприятие какъв процент от бюджета ще приеме за иновационни технологии и модернизиране на системата. А с оглед изводите, че потребителите търпят ниско качество на услугата срещу фиксирана цена, то тяхната защита произтича от договорните отношения и те могат да реализират правата си по граждански ред. Съгласно чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ отношенията между потребител и доставчик на електрическа енергия са договорни, поради което отговорността на дружеството във връзка с нарушения на договорните клаузи следва да се ангажира по гражданскоправен ред. Осъществяването на нарушението по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм) изисква целенасочено поведение за увреждане на определени клиенти. В настоящия случай е налице фактическо засягане интересите на потребители, но в контекста на поведението на дружеството не може да се направи извод за трайно и целенасочено поведение в ущърб на тези интереси. Съдът приема, че не всяко увреждане интересите на потребителите може да се квалифицира като злоупотреба с права на основата на недобросъвестното стопанско поведение, а само тези действия, които водят до злоупотреба с пазарна власт и до деформация на конкурентната среда. В тази връзка изводите на КЗК са извършено нарушение от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, изразяващо се в ограничаване техническото развитие във вреда на потребителя е незаконосъобразно. С оглед гореизложеното, решението на Комисията за защита на конкуренцията в оспорените части е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Доводите на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото им на защита са неоснователни. След самосезиране административният орган е извършил проучване на поведението на дружествата - жалбоподатели, като с крайния си акт е мотивирал изводите си за установяването на конкретните нарушения по чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията (отм). Този текст въвежда общата забрана на злоупотреба от страна на господстващите предприятия. Тя намира приложение дори тогава, когато не са осъществени някои от типичните проявления на тази злоупотреба, които са примерно изброени в точки от 1 до 5 на чл. 18 от ЗЗК (отм). Данните от административната преписка сочат, че дружествата са уведомени за образуваното срещу тях производство и са участвали в проведеното проучване. Нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако недопускането му, може да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай дружествата са упражнили процесуалното си право на защита. Процесуалните правила на производството пред КЗК са установени в Закона за защита на конкуренцията (отм) и Устройствения правилник за дейността на Комисията за защита на конкуренцията (отм), поради което изложеният в писмените становища сравнителен анализ на правната уредба във връзка с правния режим на право на защита е неотносим. Неоснователно е възражението за некомпетентност на Комисията за защита на конкуренцията, която в настоящото производство е ревизирала общи условия, одобрени от регулаторен орган, предвиден със закон. Цитираната от жалбоподателите разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ЗЗК (отм) е неотносима в конкретния случай, тъй като Комисията за защита на конкуренцията не е извършила разследване във връзка с искане за уеднаквяване на общи условия по смисъла на чл. 15, ал. 1 от същия закон. Предметът на проверката са данните във връзка с евентуално поведение на жалбоподателите, сочещо на злоупотреба с господстващо положение на съответния продуктов и географски пазар. Именно във връзка с изводите на административния орган за извършени нарушения по чл. 18 от ЗЗК (отм) е осъществен и съдебният контрол за законосъобразност на оспореното решение. Предвид изложеното исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото са основателни, но тъй като същите не са доказани по размер, такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд