Решение № 12580 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2014 г.

Решение № 12580 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" срещу решение № 7240 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 6338/2013 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Росен Йорданов Гроссман е отменена заповед № 33-126/30.05.2013 г., издадена от Николай Димитров - полицейски орган при ГД "БОП", с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оспорващият е задържан за срок от 24 часа. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (неправилно конституиране на страните), както и поради необоснованост. Ответникът Гроссман оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. По делото спор относно фактите не е налице. Липсва и твърдяното неправилно конституиране на страните в процеса. В тази насока правилно АССГ се е позовал на § 14 от ПЗР на ЗДАНС, според който ДАНС е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на ГД "БОП" в МВР. Основното възражение на касатора е срещу правните изводи на съда, а именно, дали е имало или достатъчно данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление по чл. 354а от НК, което да обоснове временно задържане в хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Настоящата инстанция счита, че такива данни са били налице, поради което не споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в подкрепа на обратната теза. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите съгласно чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР реквизити. Конкретните обстоятелства, довели до заповедта за задържане, се установяват от другите събрани по делото доказателства. Съдът е игнорирал информацията, с която са разполагали полицейските органи, за това, че Росен Гроссман и лицето, в което са намерени наркотични вещества, са се срещнали и са провели кратък разговор помежду си. Какво е било неговото съдържание, случайна ли е била тази среща и познавали ли са преди това, към момента на задържането на Гроссманн не е било известно и е следвало да бъде установено по надлежния ред с оглед потвърждаване или изключване на версията за съпричастност на последния към извършеното престъпление. В същия е била намерена и сумата от 15 000 евро, което поражда основателно съмнение за връзка с извършване на престъпление по чл. 354а от НК - придобиване и разпространение на наркотични вещества. Това, че впоследствие при щателното претърсване на автомобила на Гроссман не са намерени вещи и предмети, притежанието на които да е забранено от закона, което да го уличава в съучастие, както и заявеното от него при разпита му, че тази сума му е била нужна, тъй като се занимава с търговия на коли, са все факти, които са се осъществили след задържането му. Тъй като служителите на МВР имат законово вменено задължение да разкриват и предотвратяват престъпления, при конкретната ситуация административният орган законосъобразно е направил извод, че има основателно предположение в извършване на престъпление от страна на Гроссман по посочения текст от НК и че тази мярка се налага с цел събиране на доказателства. Предвид това настоящият състав счита, че са били налице основанията за издаването на заповедта за задържане. С оглед на изложеното съдебното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,