Решение № 6736 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2013 г.

Решение № 6736 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Василев, от гр. Бургас, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 232/29.01.2013 г. по адм. д. № 1161/2012 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Бургас, Югоизточен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮИР-1/3.01.2012 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "работилница за авторемонтни и автобояджийски услуги", находяща се в УПИ ХХV-180, по плана на гр. Ахелой, община Поморие, като извършен без строителни книжа С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж на обект, който не е преместваем. Развитите в обратна насока твърдения в касационната жалба са неоснователни: В случая относими са както техническите характеристики, така и предназначението на обекта, което не се обхваща от посочените такива в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че се касае за строеж, се споделя и от настоящата инстанция. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон: Касае се за строеж, извършен без строителни книжа, който е обявен за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахване на строежа. Тя не може да бъде преодоляна, тъй като строежът е извършен след 2006 г. и не може да бъде търпим. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение