Решение № 111 от 6.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1843/2019 г.

Решение № 111 от 6.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1843/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца "Национална електрическа компания" ЕАД против решение № 1063 от 07.05.2019 г. по в. т. д. № 3116/2018 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от касатора молба по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 158/18.01.2018 г. като навсякъде в диспозитива му вместо сумата 686 133, 96 лева се чете сумата 673 528, 51 лева и е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателите атакуват въззивното решение като неправилно, тъй като сборът на присъдените суми от 601 189, 05 лева - недължимо платени за енергия за небаланс, и 72 339, 46 лева – за обезщетение за забава, не е 686 133, 96 лева, а е 673 528, 51 лева т. е. за разликата от 12 605, 45 лева е налице очевидна фактическа грешка. Сочи се, че решението е очевидно неправилно. Претендира разноски по делото съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна по жалбата и по делото, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, поддържа, че жалбата е неоснователна. С определение по чл. 288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, предл. 3-то ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови отхвърлителното си решение по чл. 247 ГПК апелативният съд е приел, че действително в диспозитива на решението е посочено, че общата сума от 686 133, 96 лева се формира от сумите 601 189, 05 лева - за енергия за небаланс, и 72 339, 46 лева – обезщетение за забава, което е явна грешка, доколкото сборът на двете суми е 673 528, 51 лева, а не 686 133, 96 лева. Същевременно, съдът е счел, че в случая не се касае до очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК. Посочено е, че такава грешка е налице само при несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Прието е, че в случая, такова разминаване не е налице, доколкото и в мотивите, след като съдът е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 686 133, 96 лева, е посочил, че същата се формира от сбора на двете суми: 601 189, 05 лева - за енергия за небаланс, и 72 339, 46 лева – обезщетение за забава, което е математически грешно, но което е отразено и в диспозитива на решението. Изложени са съображения, че е недопустимо по реда на чл. 247 ГПК чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка да се замести вече формираната и изразена в съдебния акт воля на съда, което би обусловило различен правен резултат. Оставено е без уважение и искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, доколкото уважаването му е обусловено от уважаване на молбата по чл. 247 ГПК, като в тази част обжалваният акт има характер на определение. Настоящият състав намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, а именно за 601 189, 05 лева – за недължимо платена енергия за небаланс, и за 72 339, 46 лева – за недължимо платено обезщетение за забава, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД. Доколкото в мотивите на решението действително формираната воля на съда е за сумата от общо 673 528, 51 лева, явяваща се правилния сбор от сумите 601 189, 05 лева и 72 339, 46 лева, е налице допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка при отразяване на действителната воля на съда в диспозитива на решението, в който е присъдена сумата от 686 133, 96 лева, поради което обжалваният акт, с който се оставя без уважение молбата по чл. 247 ГПК, като неправилен следва да бъде отменен, а молбата по чл. 247 ГПК – уважена чрез поправяне на размера на присъдена в диспозитива сума от 686 133, 96 лева на 673 528, 51 лева. С оглед уважаването на молбата по чл. 247 ГПК, присъдените в полза на ищеца разноски следва да бъдат редуцирани от 29 795, 36 лева на 29 247, 97 лева за първоинстанционното производство и от 14 172, 68 лева на 13 912, 30 лева за въззивното производство, поради което обжалваното решение в частта, с която се отхвърля молбата по чл. 248 ГПК, имащо характер на опредление, следва да бъде отменено, като се допусне исканото изменение на решение № 158/18.01.2018 г. по в. т. д. № 3116/2018 г. на Апелативен съд – София в частта за разноските. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, РЕШИОТМЕНЯ решение № 1063 от 07.05.2019 г. по в. т. д. № 3116/2018 г. на Апелативен съд – София, като вместо това ПОСТАНОВИ: ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 158/18.01.2018 г. по в. т. д. № 3116/2018 г. на Апелативен съд – София, като вместо "сумата от 686 133, 96 лева", се чете "сумата от 673 528, 51 лева". ДОПУСКА изменение на решение № 158/18.01.2018 г. по в. т. д. № 3116/2018 г. на Апелативен съд – София в частта за присъдените в полза на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД разноски, като намалява същите на 29 247, 97 лева за първоинстанционното производство и на 13 912, 30 лева за въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване.