Решение № 7218 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2012 г.

Решение № 7218 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Сашо Страхилов Христов от гр. Варна, срещу решение № 2955/14.12.2011 г., постановено по адм. д. № 802/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява н-к РДНСК, Североизточен район. Становища за неоснователност на касационната жалба, в писмени защити, са изразили и областният управител на област с административен център гр. Варна, представляващ държавата, Мавродин Иванов Мавродинов от гр. Варна и Стефан Ангелов Стефанов от гр. Варна. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Сашо Страхилов Христов срещу Заповед № ДК-02-ВН-19/26.02.2010 г. на н-к сектор гр. Варна, при РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към ап. 2, ет. 2, изградена на покрива на едноетажно тяло - банков офис, разположено пред жилищна сграда, находяща се в УПИ I-за жилищно строителство, магазини и паркиране", кв. 350, по плана на 10-ти микрорайон, гр. Варна, с административен адрес в с. гр., ул. "Дрин" № 53, извършен от жалбоподателя. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти, неузаконен, че за него е неприложим § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактите и обстоятелства, относими за спора, обсъдил е поотделно и съвкупно събраните доказателства и във връзка със заключенията на вещите лица и е извел кореспондиращи на доказателствения материал правни изводи. По делото безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен от жалбоподателя, като за същия не са издавани строителни книжа - не е одобряван инвестиционен проект, не е издавано разрешение за строеж и пр. От заключенията не вещите лица се установява, че строежът е с размери, различаващи се от тези посочени в констативния акт и издадената заповед въз основа на него, съпоставени с тези установени от тях на самото място. Обосновано и правилно съдът е приел, че различието не е съществено, както и че в акта и заповедта размерите му са ориентировъчни. Следва да се има предвид, че тези различия биха имали значение само при положение, че не може да се идентифицира строежът по заповедта и този на самото място, което в случая не е налице. Правилно е прието също така с оглед заключенията на вещите лица, че не касае за текущ ремонт на съществуващата жилищна сграда, а е налице извършена пристройка с отделна конструкция, свързана с конструкцията на сградата, към която е прилепена и тази върху която е разположена - съществуващото едноетажно тяло, както и че не може да се приеме като вътрешно преустройство, поради което се касае за самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. С оглед на това правилно е прието, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ представляващ пристройка към ап. 2, ет. 2, изградена на покрива на едноетажно тяло - банков офис, разположено пред жилищна сграда", находяща се в УПИ I-за жилищно строителство, магазини и паркиране", гр. Варна, 10-ти микрорайон, след като за него не са издавани строителни книжа. Съдът правилно е приел, че за процесния строеж е неприложим § 16 ПР на ЗУТ, с оглед годината на извършването му. След като е анализирал и съпоставил писмените доказателства, правилно е приел, че подаденото заявление по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ, не е за процесния строеж. Дори и да се приеме, че процедурата е за процесния строеж и че същия е изпълнен през 1999 г. то ал. 1 и 2 на § 16 са неприложими. Ал. 3 също е неприложима, тъй като е настъпил мълчалив отказ за узаконяването му, след изтичане на срока по искането на главния архитект да се представят съответни доказателства на 01.02.2006 г. Един месец след тази дата е настъпил мълчалив отказ, който не е обжалван от жалбоподателя и той е влязъл в сила, поради което процедурата по заявлението е приключила и строежът е неузаконен и подлежи на премахване съгласно § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, постановено по жалбата на Сашо Страхилов Христов, следва да се остави в сила. При служебната проверка за допустимост на обжалваното решение спрямо конституираните като заинтересувани страни в първата инстанция, настоящият състав счита, че решението е недопустимо спрямо тях. Това е така, защото производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за констатиране и премахване на незаконен строеж са: административния орган, лицето - адресат на заповедта, като извършител на строежа и собственика му. По аргумент от § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК /ДВ, бр. 69/2001 г./, адресати на заповедта са онези физически или юридически лица, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж с издадената по чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповед, като това могат да бъдат или собственика на терена, или носителят на ограничено вещно право, или извършителя на незаконния строеж. Това са и лицата, които имат процесуално право на участие в съдебноадминистративното производство по обжалване на заповедта, тъй като само те се явяват заинтересувани страни и никой друг. В случая конституирането като заинтересувани страни не са сред тези лица, включително и "Сентерето" ЕООД, представлявано от жалбоподателя, което дружество не е адресат на заповедта, както и останалите конституирани като заинтересувани страни не са адресати на заповедта, нито пък са собственици на незаконния строеж. Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните във всички инстанции, като при наличие на незаконосъобразно конституирани страни, както е в случая, решението спрямо тях се явява недопустимо и следва да се обезсили. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК