Решение № 2276 от 6.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение 4637/06.07.2022 г. по адм. дело 6566/2019 г. на Административен съд София град (АССГ), с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1 356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) НП 355 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на НП по н.а.х.д. 1219/2015 г. на Районен съд Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението в полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 432,90 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е твърдение, че претендираните от ищеца вреди не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения в производствата по оспорване на наказателно постановление не представляват пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли исковата претенция на "Електроразпределение Север". Претендират се разноски по делото. Ответникът - Електроразпределение Север АД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с наказателно постановление КЕВР е наложила на Електроразпределение Север" АД имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение от 06.10.2015 г., постановено по НАХД 1219/2015 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, издаденото наказателното постановление е отменено. Последното е оставено в сила с решение от 16.12.2015 г. по КНАХД 10366/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Съдът е установил още, че дружеството ищец е заплатило на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори сумата от 1 356 лв., с включен ДДС за защита и процесуално представителство по н.а.х.д. 1219/2015 г. на Районен съд Велико Търново. По делото са налични договори за правна защита и съдействие, както и пълномощни. От правна страна съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете, съдът е приел, че уговорените и заплатени за всяка една от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за редуцирането им. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение НП НП 355 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което е реализиран първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е в тежест на ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси, рефлектиращ негативно в правната му сфера. В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателно постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение 1/ 2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платежно нареждане за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Правилен е изводът на административния съд за наличието на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно решение 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело 7/2008 г. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по- малък от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението тъй като, това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнала този въпрос и не оспорила претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство. Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват единствено на Електроразпределение Север АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лв., съобразно представените доказателства за извършването им. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение