Решение № 9385 от 25.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пронтанова ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, [адрес], против Решение 2544/16.04.2021 г., постановено по адм. дело 4940/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221719000701-091-001 от 13.01.2020г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/-София, потвърден с Решение 582/10.04.2020 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва решаващия извод на съда, според който идентичните договори и приемо-предавателни не могат да се приемат за достатъчни доказателства относно реалното извършване на доставки на стоки, поради установени несъответствия, които обяснява с характера на самия процес по покупко-продажба на този вид стока. Счита, че реалното получаване на стоките-чанти, шапки, шалове и др. е доказано посредством представените при ревизията доказателства- договори и приемо-предавателни протоколи, както и последващата им реализация в неговите търговски обекти. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП София към ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3428 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е ревизионен акт Р-22221719000701-091-001 от 13.01.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение 582/10.04.2020 г. на директор на дирекция ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на Пронтанова ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 179 930.60лв. с прилежащи лихви по фактури, издадени от Тодей груп ЕООД, Апалуза ЕООД, Фанилакс 117 ЕООД, Рента груп плюс ЕООД и Рента билд ЕООД, и е установен данък за довнасяне по ЗКПО, за периода 2017 г. в размер на 18 901.60лв. с прилежащи лихви в размер на 30 801.18лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния ревизионен акт, като е осъдил Пронтанова ЕООД да заплати на Дирекция ОДОП София разноските по делото в размер на 350 лева. Първоинстанционният съд е приел, че установените в хода на съдебното производство факти, в т.ч. от заключението по ССчЕ, коресподират изцяло с установяванията от ревизиращите органи, в хода на ревизионното производство. Приел е, че спорните фактури, отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС и чл.7 ЗСч, като към всяка са приложени съпътстващи договори, приемо-предавателни протоколи и/или стокови разписки. Спорните фактури са надлежно осчетоводени при купувача и предходните доставчици, извършено е хронологично проследяване на счетоводното записване на стоките, както и последващата им продажба в обекти на ревизираното лице. Според съда в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, опровергаващи изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на доставките. Не са представени доказателства различни от събраните в ревизионното производство, които да установяват чрез пълно и главно доказване реалност на процесните доставки, поради което е прието от съда, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, за данъчни периоди от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. в общ размер на 179 930.60 лв., издадени от Тодей груп ЕООД, Апалуза ЕООД, Фанилакс 117 ЕООД, Рента груп плюс ЕООД и Рента билд ЕООД. Първоинстанционният съд е извършил цялостен и съвкупен анализ на събраните доказателства и установените от тях факти, като приема, че без доказателства за поръчки оферти, документи в предходни доставчици, идентифициране на произхода на стоките при документите за транспорт с ЧМР за превоз на стоки от Италия до България, чрез изпращането им от италианския спедитор до Алог ООД, без идентифициране на кои италиански търговци са предоставили стоките за транспортиране, не доказва нито произхода на стоката, нито са представени достатъчно доказателства, които да водят до безспорния и категоричен извод, че предходните доставчици на Пронтанова ЕООД, в действителност са закупили процесните стоки и са ги доставили до България. Съдът е приел, че датите на фактуриране към ревизираното лице, датите на фактурите от предходните доставчици, формите на плащане в брой, за които е установено, издаване на фискални бонове на едни и същи дати, както и плащания по банков път, за които в последствие, сумите на различно основание например връщане на заем, т.е отново са предоставени в патримониума на РЛ, в достатъчна степен обуславят изовод за липса на реална доставка. Налице е изградена прецизна документална обстановка по доставките, които обаче не са осъществени именно от преките доставчици на ревизираното лице. Съдът е възприел изцяло изводите на ревизиращите органи, които обстоятелствено са направили съвкупен анализ на всички факти, като са описали подробно установени многобройни несъответствия, а именно: приложените фискални бонове са издадени от фискално устройство, от които не са отчитани обороти в същия период; стоките са предавани с протоколи на 1-во число на месеца, докато фактурите са издавани в края на съответния месец; в отделни приемо-предавателни протоколи е посочено, че плащането следва да се извърши по фактура, която е издадена почти месец по-късно; в други приемо-предавателни протоколи и фактури е вписана банкова сметка на трети лица в документи, издадени от доставчика Апалуза ЕООД или банкова сметка, която е открита на по- късен етап напр. в документи, издадени от Рента билд ЕООД. Съдът е извел извод за наличие на симулативни сделки по процесните доставки, обективирани в процесните фактури и приложените към тях договори и приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и в частност ЧМР, които прикриват друго различно съглашение между страните. По отношение на установения корпоративен данък по ЗКПО съдът е стигнал до извод, че с оглед неопроверганите констатации в ревизионния акт издадените от Рента Билд ЕООД фактури не отразяват реално извършени доставки, а отчетените въз основа на тях разходи са в нарушение принципа на документална обоснованост. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормативно обоснован и съответстващ на константната практика на ВАС е доводът на касатора, че преценката за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се извършва конкретно и само за доставката, за която това право се претендира. Разпоредбата на чл.68, ал.2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с качеството на данъчнозадължено лице на получателя и притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. За установяването на положителния факт на извършването на доставката съгласно чл.154 ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи за себе си благоприятни правни последици от осъществяването му. В случая първоинстанционният съд е осъществил дължимия анализ на представените от ревизираното дружество частни документи, въз основа на който е достигнал до обоснования извод, че верността на съдържащите се в тях изявления не е подкрепена от останалите относими доказателства по делото. При установените по делото многобройни несъответствия на документите, съпътстващи спорните фактури, обосновано съдът не е кредитирал съдържанието им. Верността им се опровергава от обясненията на спедитора на спорните доставки - Алог ООД, че всички фактури издадени от Алог ООД към Апалуза ЕООД са заплатени на каса, като навлото за извършената транспортна услуга се заплаща от Х. Генов, а фактура се издава на фирма посочена от него / Апалуза ЕООД, Рента Билд ЕООД или Рента груп плюс ЕООД, заявките за стоки са получавани устно по телефона от Х. Генов /назначен на длъжност Специалист при РЛ. Отделно от това доставчиците на РЛ не са представили оферти, заявки, описи на стоки и др. съпътстващи документи. Т.е. не са ангажирани никакви доказателства за поръчване на стоките, както от РЛ към преките доставчици, така и от доставчиците към предходните доставчици. Относно предходните доставки са представени единствено фактури за покупка, но не са представени документи за плащане към предходните доставчици, в т.ч. към италианските контрагенти. Като е приел, че не е установено предаването на стоките чанти, шапки, шалове и др. от доставчиците на ревизираното дружество, решаващият състав е достигнал до правилния извод, че реалното извършване на спорните доставки не е установено. Необходимостта от изследване на действителното осъществяване на доставките не е отречена с Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В случая извод за това следва от неустановеното прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките като собственик, поради което крайният правен извод на съда за наличие на хипотезата на чл.70, ал.5 ЗДДС се явява правилен. Начисляването на данък за фиктивни доставки е неправомерно, а събраните обективни данни сочат, че не би могло да се приеме, че ревизираното лице е действало добросъвестно. То е следвало да прояви грижата на добър търговец, вземайки всички необходими мерки, за да не допусне да бъде въвлечено в симулативна сделка и след като не е сторил това, то законосъобразно с ревизионния акт му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 3428 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,