Решение № 16226 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 101/2019 г.

Решение № 16226 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 101/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град срещу решение № 6657/14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5651/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 1040-21-220/02.05.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-00371493/06.02.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София град за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалноправната нормата на чл. 46, ал. 3 КСО във вр. чл. 114, ал. 1 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жабата срещу издадения административен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК се претендира същото да бъде редуцирано при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът – М. Цветанкова, чрез пълномощник адв. Иванова в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното съдебно решението. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-220/02.05.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00371493/06.02.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София град за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 01.02.2017 г. до 28.04.2017 г. вкл. и от 19.06.2017 г. до 18.07.2017 г. вкл., в общ размер на 4 055 лв., от които 3774. 66 лв. главница и 280. 74 лв. лихва. Правното основание за издаване на разпореждане № РВ-3-21-00371493/06.02.2018 г. е нормата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. При анализа на цитираната разпоредба, решаващият съд обвързва правилното й приложение с наличието на комулативно изискуемите материалноправни предпоставки - плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. По отношение на първата предпоставка, първоинстанционният съд приема за недоказано по безспорен начин осъществяването на трудова дейност от лицето през периодите, за които са издадени актове от здравните органи (болнични листи), с оглед нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, с която органът мотивира неоснователността на обезщетението. Относно наличието на втората предпоставка, първоинстанционният съд обосновава извод досежно липсата на фактическа установеност за получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това обезщетение, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. По изложените съображения, решаващият съд намира оспорените административни актове за постановени в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК - при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон, поради което ги отменя. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. По делото не се спори, че М. Цветанкова е осъществявала трудова дейност по два трудови договора - с "Български спортен тотализатор" ДП и с община Панагюрище по проект "Предоставяне на интегрирани услуги в домашна среда в община Панагюрище" по процедура "Независим живот". Съгласно договор № 48/29.07.2016 г. с община Панагюрище, Цветанкова изпълнявала длъжността "личен асистент" на лицето П. Цветанков - нейн син, с диагноза [диагноза], с месторабота - дома на потребителя и продължителност на работния ден - 3 часа на ден при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение от 173, 25 лева. Предвид вменените задължения по длъжностната характеристика за длъжността "личен асистент", които се припокриват с ежедневните грижи от майката на дете с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване, при място на изпълнение в дома на лицето и при липса установено работно време, в конкретния случай правилно е прието за недоказано упражняване на трудова дейност през процесните периоди. В хода на съдебното производство са представени 2 броя Епикризи, от които е видно, че Цветанкова е била настанена в лечебно заведение за периода от 05.04.2017 г. до 10.04.2017 г. и от 19.07.2017 г. до 24.07.2017 г., т. е. налице е обективна невъзможност лицето да е престирало труд. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. Новакова, която уточнява, че за времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване за детето на Цветанкова се е грижил съпругът й. Административният орган не е изследвал правнорелевантното обстоятелство, дали осигуреното лице действително е упражнявало трудова дейност в процесния период. Неоснователни са развитите от касатора доводи досежно наличието на основание за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според което парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. В решението на директора на ТП на НОИ – София град не са изложени фактически основания, обуславящи наличието на сочената хипотеза. От съвкупния анализ на данните по делото не може да се направи обоснован извод относно поведение, действия или бездействия на Цветанкова, с които да е нарушила предписания режим и на кои дати е осъществила това нарушение. Установеността на горните факти е съществена, тъй като според чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО обезщетението не се изплаща само за дните на нарушението. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение са свързани с неправомерното получаване на сумите за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, но не са относими към недобросъвестното поведение на получателя на осигурителните плащания като законова предпоставка за възстановяване на сумите. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция намира, че по отношение на ответника не са налице комулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Видно от протокол от 27.10.2017 г., макар и със забава лицето доброволно представя болничните листи пред Община Панагюрище, като същите са вписани в ЕРБЛРО. Гореизложените фактически и правни обстоятелства водят до извод за незаконосъобразност на оспореното административно решение поради съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 117, ал. 3 от КСО за мотивиране чрез описание на фактическите основания, обосновали прилагането на чл. 114, ал. 1 от КСО. Административният орган не е изложил фактите, мотивиращи хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, не се е произнесъл по спора за добросъвестност. Недопустимо е липсата на мотиви в т. нар. мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО да бъде преодоляна по пътя на съдебния контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и съобразно представените доказателства за реалното им извършване, видно от договор за правна защита и съдействие от 18.12.2018 г., от бюджета на ТП на НОИ – София град следва да се изплати на М. Цветанкова сума в размер на 300 лева – възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК е неоснователно, предвид нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установяваща за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по КСО минимално адвокатско възнаграждение от 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,