Решение № 11016 от 20.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2016 г.

Решение № 11016 от 20.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 30 от 04.08.2016 г., постановено по адм. дело № 189/2016 г. по описа на Административен съд - Р. (АС - Р.). Касационният жалбоподател, чрез процесуален представител по делото ст. юрк. В. С., навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - М. П. Д., чрез пълномощници по делото адв. П. И. и адв. М. М., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, които излага в подаден писмен отговор по реда на чл. 163, вр. чл. 228 АПК и писмена защита, представена в съдебно заседание. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Р. е отменил заповед № ОСОС-44 от 09.06.2016 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която е било прекратено служебното правоотношение на М. П. Д. на длъжността: "главен инспектор" в отдел "Растителна защита" в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Р. към БАБХ, с ранг I младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да обоснове този правен извод, решаващият състав е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на закона и неговата цел. При прекратяване на служебното правоотношение с М. П. Д. не е извършен реален подбор между служителите, заемащи процесната длъжност, съобразно обективните критерии, определени в дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ (с писмо № 2367-Ю от 21.04.2015 г.), поради което с издаването на заповедта е допуснато и нарушаване на принципите на равенство, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното от АС - Р. решение за обосновано, съответно на материалния закон и съдопроизводствените правила. Основният спорен въпрос в касационното производство се отнася до законосъобразността на извършената от органа по назначаването - изпълнителния директор на БАБХ, процедура за подбор с оглед необходимостта от прекратяване на служебното правоотношение с един от служителите, общо петима на брой, заемащи длъжността "главен инспектор" в отдел "Растителна защита" в ОДБХ - Р. към дата 09.06.2016 г. (при предвидени в действащото към този момент длъжностно разписание четири щатни бройки за длъжността), поради възстановяване на служителя М. П. Д. на работа на същата длъжност въз основа влязло в сила съдебно решение, с което е отменено като незаконосъобразно предходно прекратяване на служебното й правоотношение. Обосновано административният съд е приел, че органът по назначаване е предприел процедура за подбор при съкращаване, поради намаляване на щатната численост, като в съответствие с нормата на чл. 169 АПК е проверил спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение на ответника по касация - заповед № ОСОС-44 от 09.06.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Без съмнение, правото на административния орган да определя служителите, които следва да бъдат освободени при наличие на реално съкращаване на дадена длъжност, се упражнява при условията на оперативна самостоятелност. Така взетото от органа решение обаче подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 АПК, тъй като компетентността на административния орган, било то и в условията на оперативна самостоятелност, не може да бъде упражнявана в противоречие на закона и неговите цели. В конкретния случай, оперативната самостоятелност на изпълнителния директор на БАБХ е следвало да бъде упражнена и при спазване на установените вътрешни правила относно освобождаването на служителите в БАБХ, приети от самия орган (писмо № 2367-Ю от 21.04.2015 г., съдържащо "указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ"). Видно от съдържанието на изложените в касационната жалба съображения, касаторът не оспорва правната същност и задължителния характер на тези указания. Като се позовава на решение № 6386 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 12603/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което се потвърждава постановеният от АС - Р. правен резултат - а именно незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с М. П. Д. от 2015 г., касационният жалбоподател на практика признава приложението на цитираните указания относно освобождаване на служителите, с оглед посочените в тях обективни критерии, и в случаите на прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в БАБХ. При така установените факти, спорният въпрос по делото се свежда до това, извършена ли е преценката на органа за освобождаване именно на служителя М. П. Д. при обективно, пълно и безпротиворечиво обсъждане и съпоставяне на установените обективни критерии за всеки един от петимата служители, заемащи длъжността "главен инспектор" в ОДБХ - Р.. След обстоен анализ на относимите доказателства и установяване на релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за наличие на съществени противоречия и неясноти в представените от административния орган писмени документи, целящи да удостоверят законосъобразното провеждане на процедурата за подбор. Констатираните от първоинстанционния съдебен състав пропуски и несъответствия в Протокол № 1 от 09.06.2016 г. (съставен от комисията, назначена да извърши преценка на служителите на длъжност "главен инспектор" в отдел "Растителна защита" в ОДБХ - Р.) и Таблица, озаглавена "Критерий за подбор" (печатен текст, в който не са посочени автор, време и място на издаване), почиват на правилна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Така се установява немотивираност на акта, съставен за реализиране на процедурата по осъществяване на подбор. Като е анализирал подробно всички констатирани несъответствия в ангажираните от органа по назначаването доказателства и на тази основа е мотивирал заключение, че органът по назначаването не е извършил законосъобразен подбор между служителите на длъжност "главен инспектор" в отдел "Растителна защита" към ОДБХ - Р. съобразно дадените вътрешни правила, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован правен резултат. Развитите в подкрепа на този извод съображения на първата инстанция се споделят изцяло от настоящия решаващ състав като правилни, логични и обосновани, поради което не се налага повторното им излагане в мотивите на настоящото решение. Липсата на доказателства за постановяване на заповед № ОСОС-44 от 09.06.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ при наличие на пълно, точно и обективно изпълнение на установените от самия орган по назначаване критерии за освобождаване на служителите в БАБХ, обуславя извода за издаване на заповедта при несъблюдаване на установените процедурни правила и в нарушение на принципите по чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 АПК. При тези мотиви, неоснователни са всички формулирани от касационния жалбоподател оплаквания във връзка със законосъобразността на проведената процедура за подбор. Предвид гореизложеното, като е мотивирал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалноправната уредба и доказателствата по делото, а изведените правни изводи е аргументирал с ясни и подробни съображения. Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и доводът за постановяване на решението на АС - Р. при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такива не са допуснати от съда. Конкретни оплаквания в тази насока не се сочат в касационната жалба. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявената от ответната страна своевременно претенция, Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на М. П. Д. направените по делото разноски в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение