Решение № 1013 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2013 г.

Решение № 1013 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 1446 от 1.03.2013 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 389 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на "Б-Д Билд" ООД със седалище в гр. София, е отменен Ревизионен акт № 2001103104/6.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2286/16.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управлението" София, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 2007 и 2008 г. по доставки на "Ем Фуудс" ЕООД, "Жетрон" ЕООД, "Експорт Интернешънъл 07" ЕООД, "Оксалис" ЕООД и "ЖБС Къмпани" ЕООД и в тази, с която за данъчни периоди 2007 и 2008 г. са увеличени финансовите резултати на дружеството със стойността по фактурите на тези доставчици и е определен съответен размер корпоративен данък и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на представените от органите по приходите доказателства и вземане предвид само тези на жалбоподателя; необосновани изводи за реалност на процесните доставки на строителни услуги и материали при доказаното ненамиране на фирмите доставчици на декларираните данъчни адреси, непредставянето на доказателства от тяхна страна за наличие на трудов и технически ресурс за изпълнение на доставките, както и липса на техническа документация за изпълнението на строителните услуги и доказателства за складови бази и транспорт за строителните материали. Не било доказано, че именно посочените във фактурите като издатели фирми са извършили доставките, макар да не е спорно, че предметът на тези доставки действително е бил наличен при ревизираното лице и предмет на последващи облагаеми доставки. Игнорирана била липсата на материалната доказателствена сила на представените от жалбоподателя частни документи, ставало дума за фиктивно фактуриране от страна на фирми без ДМА и с нередовно водени счетоводства. Целта на това фактуриране е неутрализиране на задълженията на ревизираното лице за внасяне на ДДС по последващите доставки с процесното право на данъчен кредит по процесните фактури. Реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първо условие за възникване на това право и съгласно практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Решението е неправилно и в частта по ЗКПО, защото при извършени плащания за доставки, които не са осъществени е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4\ЗКПО и отклонение от данъчно облагане. Ответникът по касационната жалба "Б-Д Билд" ООД, чрез адв. Ал. Атанасова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразността на цитирания РА в посочените му части. Спорът пред административният съд е бил за реалността на доставките на посочените доставчици на строителни услуги и материали като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице - получател по фактурите, както и за признаване на направените във връзка с тях разходи. За да отмени РА в посочените части, административният съд е взел предвид безспорното между страните обстоятелство, че предметът на доставките е бил наличен при ревизираното лице и е бил предмет на последващи облагаеми доставки, по които то е доставчик; приел е, че не може да бъде възлагано в тежест на ревизираното лице да доказва техническия и персонален капацитет на фирмите, издатели на фактурите, да извършат доставките; приел е, че ревизираното лице е представило в хода на двете ревизионни производства и в съдебното производство достатъчно доказателства, неоспорени от органите по приходите, за извършване на строителните услуги именно от фирмите доставчици: договори за строителни услуги, доказателства за плащане, наличие на регистрирани трудови договори при доставчиците, приемо-предавателни протоколи и актове образец 19, наемане на складово помещение за строителните материали и плащане по договора за наем, неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза за коректно осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на ревизираното лице, както и на последващите облагаеми доставки със същия предмет с получател "Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД и на "Уорлд Инвестмънт Кепитълс" АД. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на събраните в хода на ревизионните производства доказателства от органите по приходите. Както самият Директор на Д "ОУИ" София в отменящото първоначалния Ревизионен акт Решение № 784 от 1.06.2010 г. е признал, отказът на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите поради недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките е необоснован. Събраните от органите по приходите доказателства са за неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси и за непредставяне на поискани от тях доказателства. С повторния ревизионен акт и потвърждаващото го Решение не се оспорва, че предметът на доставките по процесните фактури реално е бил налице в патримониума на ревизираното лице, дори е бил предмет на последващи доставки. След като органите по приходите са твърдяли, че този предмет не е в резултат на доставките на посочените в процесните фактури доставчици, следвало е да се представят доказателства за това твърдение - било, че самото ревизирано лице е извършило със собствения си търговски капацитет последващите доставки, било, че други са били доставчиците му, различни от процесните. Що се отнася до твърдението в касационната жалба, че става дума за фиктивно фактуриране от страна на фирми без ДМА и с нередовно водени счетоводства, като целта на това фактуриране е неутрализиране на задълженията на ревизираното лице за внасяне на ДДС по последващите доставки с процесното право на данъчен кредит по процесните фактури, това твърдение е такова за данъчна измама, при която съгласно трайната практика на СЕС следва да се докаже, че ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че участва в такава измама, за да му се откаже претендираното право. Такива доказателства не само че не са представени при двете ревизионни производства и пред първоинстанционния съд, но липсват и такива твърдения, като първото от тях е едва в касационната жалба, по която е образувано настоящото дело. Неоснователно е касационното оплакване за игнориране на липсата на материална доказателствена сила на представените от жалбоподателя частни документи относно реалността на доставките. По-голямата част от представените доказателства относно реалността на доставките са представени от жалбоподателя още при оспорване на първоначалния РА-видно от стр. 11 на цитираното по-горе отменително Решение, където е записано, че представените с жалбата по административен ред договори, счетоводни документи и др. следва да бъдат взети предвид и да бъдат преценени по същество, защото са от значение за определяне на процесните данъчни задължения. От друга страна, представените актове образец 19, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други, в качеството им на частни документи, наистина нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките, наличието на който е безспорен. На трето място, за реалното изпълнение на строителни услуги и доставката на строителни материали не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. От Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 следва, че при доказан /или безспорен, както е в случая/ наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, на ревизираното лице не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач и др. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при изтъкнатите в касационната жалба пороци и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение