Решение № 13093 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2011 г.

Решение № 13093 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Търговска къща" - Инвест" АД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор Катя Цветанова Симеонова, срещу Решение № 350 от 08.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2385/2008 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се обосновават съображения за неправилност на съдебния акт, без да са посочени изрично отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК.

Ответната страна - Областният управител на област с административен център Пловдив не взема становище.

Заинтересованите страни - Мария Иванова Матева, Весеслава Василева Христова и Ралица Василева Матева, всички от гр. Стара Загора, пледират за неоснователност на касационната жалба. Това им становище се поддържа в съд. заседание от пълномощника им адв. Шошева.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искане да бъде прогласена нищожността/незаконосъобразността на Заповед № 5470 от 17.12.1998 г. на областния управител на област Пловдив, поради допуснати съществени нарушения на "процесуално правните разпоредби по издаването й" и с искане съдът да постанови Решение "с което да я отмените, както и да извършите действията съгласно чл. 6, ал. 6, изр. последно от ЗОСОИ". В жалбата са изложени следните мотиви: 1. Нарушена е нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗАП (отм.), т. е. за започналото административно производство не е било уведомено търговското дружество в качеството му на заинтересована страна - собственик на УПИ III Градски универсален магазин, находящ се в гр. Пазарджик; 2. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1 от ЗАП (отм.), съгласно който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации; и 3. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 17, ал. 1 от ЗАП (отм.), която вменява задължение на административния орган да уведоми всички заинтересовани граждани и организации за акта в тридневен срок. Съдът от първата инстанция, след като е преценил доказателствата по административната преписка и тези, събрани в хода на съдебното дирене е приел, че оспорвания пред него акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на процедурните правила, водещи до толкова съществен порок, че да бъде прогласена нищожност.

Решението е правилно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи.

1. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че заинтересованите лица, включително и "Търговска къща Инвест" АД, са били уведомени за започване на административното производство, с което страната е била лишена от възможността за участие. Това нарушение на административно-производствените правила обаче не е от категорията на особено съществените, водещи до нищожността на административния акт. Това е така, тъй като страната може да упражни правата си след като узнае съдържанието му, като оспори неговата законосъобразност пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че съдържанието на заповед № 5470 е станало известно на търговското дружество на 08.12.2000 г., а жалбата, с която едновременно се претендира и незаконосъобразност и нищожност на административния акт, е депозирана след изтичането на преклузивния срок за оспорване на законосъобразността. Ето защо съдебното производство в тази част е било прекратено с протоколно определение от 04.11.2009 г. на АС Пловдив, постановено по адм. дело № 2385/2008 г. (л. 211), потвърдено с определение № 11864 от 14.10.2010 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 1260/2010 г.

1. Същото важи и за възражението за нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗАП (отм.). Това нарушение също не е от категорията на особено съществените нарушения на процедурните правила и не води до прогласяване на нищожност. Ако се констатира порок при преценката на доказателствата това би довело до нарушение на чл. 35 от АПК (стар чл. 11, ал. 1 от ЗАП) - решението на административния орган е постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Изброените процесуални пропуски са съществени, тъй като опорочават постановения в производството краен акт, но водят само до неговата отмяна като незаконосъобразен.

1. Наведените доводи, свързани със съобщаването (връчването) на заповедта, също са ирелевантни за преценката за нейната нищожност, поради това че процедурата по съобщаване на индивидуалния административен акт не е елемент от фактическия състав по издаването му. Такива доводи могат да имат значение единствено при проверка допустимостта на жалбата във връзка с преклузивния характер на сроковете за оспорването й по съдебен ред, и само доколкото тези срокове текат от датата на съобщаване на акта. В тази връзка както местният административен съд, така и Върховния административен съд са приели, че първоинстанционната жалба е просрочена, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви.

Неоснователни са доводите на касатора, че заповед № 5470 от 17.12.1998 г. е издадена от некомпетентен административен орган. Съгласно чл. 6 от ЗОСОИ: "Исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до: 1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон; 2. областните управители - във всички останали случаи.". В конкретния случай физическите лица са претендирали право на обезщетяване чрез съсобственост в построения, върху одържавения по реда на ЗОЕГПНС на наследодателката им имот, т. е. тяхното искане е такова по чл. 2, ал. 1, т. 1 от специалния реституционен закон и компетентен да се произнесе по него, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, е именно областният управител. Исканията за обезщетяване с акции и дялове, т. е. тези по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, съгласно чл. 7 от същия закон, се разглеждат и решават от съответния министър или ръководител на ведомство, упражняващ правата на държавата в търговските дружества, в активите на които са включени одържавените имущества. Искане за такъв обезщетителен способ обаче не е било предявено.

Въпросът за това дали са били налице материално-правните основания за признаване право на съсобственост или са налице изключенията, визирани от нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ е въпрос, който касае не недействителността на заповедта на областния управител, а нейната законосъобразност. Както се посочи по-горе обаче възможността за контрол на законосъобразността на заповед № 5470 на областния управител е преклудирана.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,