Решение № 3468 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2008 г.

Решение № 3468 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по жалба от кмета на община Перник против решение № 189 от 17.10.2008 година по адм. дело № 237/2007 година на Пернишкия административен съд. С него са отменени, като незаконосъобразни заповеди № 1981 и № 1982 от 20.08.2007 година на кмета на община Перник. Макар да се позовава на неправилност на решението, в действителност от обстоятелствената част на жалбата е видно, че се твърди неговата недопустимост, като постановено по процесуално недопустима жалба - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Ответната страна по жалбата изразява писмено становище за нейната неоснователност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че допустимостта на жалбата е установена с нарочно определение на Върховния административен съд. Отделно от това решението е и правилно, тъй като с оспорените заповеди е въведено изискване, което стеснява кръга на потенциалните участници. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Божидар Георгиев Василев против заповеди № 1981 и № 1982 от 20.08.2007 година на кмета на община Перник. С тях е наредено провеждане на таен търг за учредяване възмездно право на строеж върху част от терени - частна общинска собственост - три петна в УПИ I, кв. 190 по плана на кв. "Тева" и петно 24 в УПИ II, кв. 40 по плана на кв. "Изток". Със заповедите са формулирани условията за участие, на които трябва да отговарят кандидатите и другите детайли от тръжната процедура - цена на тръжната документация и срок за закупуването й, време и място на провеждане на търга и депозитна вноска. Жалбоподателят е оспорил конкретно въведеното в т. 11 от заповедта задължително изискване към кандидатите - да представят удостоверение от ОП "СУОС", че имат облигационни отношения с община Перник за обект, намиращ се в съответния парцел и квартал. Възразил е, че по този начин необосновано и противозаконно се ограничава правото на участие на заинтересованите лица. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че заповедите са издадени в изпълнение на две решения номера 765 и 766 по протокол № 9 от 19.07.2007 година на общинския съвет. С тях е дадено съгласие за организиране и провеждане на на таен търг за учредяване на възмездно прано на строеж и е възложено на кмета на общината да го организира и проведе съобразно условията на чл. 71 от НРПУРОИ. В негово изпълнение са издадени двете оспорени заповеди, които действително в т. 11 от раздела "Условия за участие" съдържат изискване за представяне на оспореното удостоверение. При тези данни по делото, съдът, след влизане в сила на определение, с което е разрешен спорът за процесуалната допустимост на жалбата я е разгледал по същество. Направил е обоснован извод, че поставеното условие персонифицира участника в тайния търг и на практика обезсмисля провеждането на тръжна процедура. Квалифицирал го е, като нарушение на принципа на свободна стопанска инициатива, прогласен в Конституцията на Република България, водещо до незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. Така постановеното решение е допустимо и правилно. В касационната жалба се развиват доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено по процесуално недопустима жалба. Доводът се обосновава с твърдения за липса на индивидуален административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, тъй като заповедта за откриване на тръжната процедура била елемент от сложния й фактически състав и нямала самостоятелно правно действие. Доводите са неоснователни. Такова неправилно схващане относно характера и значението на акта за откриване на търга е било изразено и от административния съд в нарочно определение № 31 от 25.02.2008 година по същото дело. С него жалбата на Божидар Георгиев Василев против двете заповеди е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. Възникналият частноправен спор е разрешен окончателно между страните с определение № 8230 от 4.07.2008 година по адм. дело № 4667/2008 година. С него прекратителното определение е отменено, като неправилно и делото е върнато на административния съд за произнасяне по същество на жалбата, с която е бил сезиран. Пра наличието на окончателно разрешен спор между страните относно процесуалната допустимост на жалбата, доводите в касационната жалба не следва да се разглеждат и обсъждат повторно. Съдебният акт е допустим и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. С въвеждане на изрично изискване към кандидата задължително да има облигационно отношение с общината за обекта, предмет на тръжна процедура, тя се обезсмисля. Целта на раздел V от НРПУРОИ и на чл. 37 от Закона за общинската собственост е защита интересите на общината от получаване на съответните приходи при учредяване право на строеж върху обекти, частна общинска собственост. В същото време обаче начинът, по който са регламентирани двете процедури - търг и конкурс показва стремеж на законодателя, това да се извършва при условия на максимална прозрачност и разнопоставен от на участниците. С оспореното условие е нарушена именно целта на закона, което съставлява самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Въвеждането от кмета на общината на допълнително изискване, което не фигурира нито в закона, нито в местната наредба, нито в решението на общинския съвет за откриване на процедурата - кандидатът да има облигационно отношение с общината за конкретния обект, предмет на тази процедура съставлява пример за превратно упражняване на власт. Като е отменил незаконосъобразния административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение