Решение № 7166 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2019 г.

Решение № 7166 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Калини" ООД, гр. С., представлявано от управителя - И. А., чрез пълномощника му - адв. Р. А., против решение № 332 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 2615/2018 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът: кмета на община С., редовно призован, не се явявя и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Б. "Калини" ООД е оспорило Заповед № 8-Z-967/24.07.2018 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено дружеството да премахне незаконен строеж: "Стоманобетонова тераса", находяща се в ПИ с идентификатор 67800.4.73 по КККР на гр. С., като извършен без строителни книжа. Съдът, след анализ на доказателствата, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Подробно е обсъдил характеристиката на терасата, като строеж и с оглед липсата на строителни книжа за построяването му, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е извел изводи и за материалната й законосъобразност. Отчел е, че за строежа са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР на ЗУТ и § 184, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, уреждащи търпимостта на строежа, поради това, че основната сграда - Вилна сграда "Б", към която е пристроена терасата е построена след 2005 г., въведена е в експлоатация през 2009 г., а по данни на СТЕ терасата е построена през 2018 г., като всички тези периоди са извън обхвата на цитираните разпоредби. Поради това и след като е отговорил на всички доводи на оспорващия, е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че стоманобетоновата тераса е допълващо застрояване - пристройка към Вилна сграда "Б", с идентификатор 67800.4.73. 2 по КККР на гр. С., изпълнена от собственика - "Калини" ООД, гр. С., след построяване на сградата и прехвърлянето на собствеността върху самостоятелен обект от нея, с идентификатор 67800.4.73. 2. 3 от предишния собственик на касатора с нот. акт за продажба № 133, т. 25 д. № 4644/2009 г. на СВ при РС-Б. /стр. 25-26/. Съгласно неоспореното заключение на СТЕ терасата е с размери 3, 50/3, 70 м. и представлява стоманобетонова плоча лягаща върху ст. б. колона 20/40 см. и тухлени зидове, стъпващи върху земята, с което се изменя северната фасада на вилна сграда "Б" и линията на застрояване. Установено е, че под нея, на ниво "О" с достъп от апартамент-СОС 67800.4.73. 2. 1 е изградено разширение на съществуваща стая с външни ограждащи тухлени зидове и прозорец, с обособяване на кухненски бокс. С. на долния етаж, под терасата, е извън предмета на заповедта. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че по своето изпълнение и характеристика процесната тераса е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, с каквито строежа не разполага. Това, по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, обосновава правилните изводи на съда, че терасата е незаконен строеж, от пета категория, която подлежи на премахване по реда на чл. 225 а, ал. 1 и сл. ЗУТ. Правилно е прието, че процедурата по издаване на заповедта е спазена, както и че издателят на акта разполага с материална компетентност. Премахването би могло да бъде преодоляно, ако строежът е търпим, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. За приложението им обаче се изисква строежът да е построен най-късно до 31.03.2001 г., каквито данни по делото няма. Данните са, че за вилна сграда "Б" има издадено РС от 2005 г., въведена е в експлоатация през 2009 г. / У-е № 51/05.06.2009 г. /, а апартаментът - СОС 67800.4.73. 2. 3 е придобит от касатора през 2009 г. При тези данни изводите на съда, че строежът е нетърпим, поради неприложимост на цитираните разпоредби е правилен. Неоснователно се поддържа, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора срещу заповедта, предвид последиците, които ще предизвика събарянето на терасата спрямо изграденият обект под нея, който също ще бъде разрушен. Преди всичко тези последици ще са резултат от действията по изпълнение на заповедта. По отношение на тези последици длъжникът и третите лица имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Ето защо тези последици са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение