Решение № 3993 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2015 г.

Решение № 3993 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационната жалба на "Магазин Шипка-Фуат Гювен"-Турция, представлявано от Фуат Гювен, действащ чрез адв. Д., надлежно упълномощена, против решение № 679/1.04.2015 г. по адм. д. № 2369/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С Ревизионен акт № 16251300331/9.05.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив- началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 746/29.07.2014 г. на директора на "Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП на касатора "Магазин Шипка-Фуат Гювен"-Турция са установени задължения за корпоративен данък за 2007-2012 г. в размер на 96729,64 лв главница и лихви за периода в размер на 35508,30 лв. Данъчните задължения са установени във връзка със сключени от дружеството със свързани дружества договори за парични заеми при лихвен процент, определен от органите по приходите, при сравнение с публикувана на сайта на БНБ информация, като уговорен в отклонение от пазарната лихва за съответните години. Обжалваното решение, с което оспорването срещу цитирания ревизионен акт е отхвърлено като неоснователно е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за съответствието му с материалния закон. Спорният по делото въпрос е свързан с приложението на чл. 16, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, съгласно който за сключени в отклонение от данъчното облагане се смятат сделки във връзка с получаване и отпускане на кредити с лихвен процент, определен в отклонение от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Съгласно определението на § 1, т. 32 ДРЗКПО "пазарна лихва"е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е било форма по сделка между лица, които не са свързани и тази лихва се определя според условията на пазара като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат подробен преразказ на издадените от органите по приходите ревизионен доклад, ревизионен акт и административно решение, без категоричен правен извод относно спорния по делото въпрос доколко информацията от сайта на БНБ може да се приеме за "пазарна лихва" по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО вр. с § 1, т. 32 ДРЗКПО. Прието е, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗКПО въвежда законова фикция за отклонение от данъчното облагане в хипотезата на предоставен заем с лихвен процент, различен от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, независимо дали в резултат на различието бюджетът ще бъде ощетен или не, че отклонението от пазарната лихва винаги обуславя и отклонение от данъчното облагане. Съдът обаче, независимо от тези разсъждения, е пропуснал да вземе предвид, че и във връзка с тях се позовава на отклонение от "пазарната лихва", което би могъл да изясни като обсъди приобщеното към материалите по делото писмено заключение на съдебно счетоводната експертиза, със задача, относима към спорния въпрос и развита в два варианта, съобразно различни критерии по аналогия на критериите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК решението е лишено от мотиви, в които да бъдат обсъдени фактите и доказателствата, предвид което решаващият извод за неоснователност на оспорването не може да бъде подложен на проверка за съответствието му с материалния закон. Предвид горното, в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след изслушване устния доклад на експерта, изготвил писменото заключение по делото, да обсъди това заключение в мотивите си и изложи относими към спора правни изводи. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение