Решение № 8917 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2019 г.

Решение № 8917 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Маджурова, подадена чрез процесуалния й представител адв. С. Панева, срещу решение № 385 от 17 септември 2018 година, постановено по адм. дело № 479/2018 година по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново (РДГ-Велико Търново) в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител юрк. С. Иванова, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници – Г. Колева, Г. Михайлов, Н. Тодоров, М. Манова, "Балкан лес" ЕООД, Г. Минчев и Г. Кръстева, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на А. Маджурова и Г. Колева срещу заповед № 143/22 юли 2016 година, издадена от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново и по молба на съсобственици на имота, с която на основание чл. 57, т. 11 от Наредба № 8 от 05 август 2011 година за сечите в горите е обезсилено позволително за сеч № 0313486 от 21 юли 2016 година за имот с кадастрален № 427010, попадащ в отдел 108, подотдел "з", в землището на с. Стоките, Община Севлиево. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено след решение № 9016 от 03 юли 2018 година по адм. дело № 1847/2017 година по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 410 от 05 декември 2016 година, постановено по адм. дело № 581/2016 година по описа на Административен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Оспорената заповед е издадена в съответствие с правомощията на директора на Регионална дирекция по горите (чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05 август 2011 година за сечите в горите) и при спазване изискванията за форма. Не са допуснати отклонения от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, като в него са изложени достатъчно фактически и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 57, т. 11 от Наредба № 8 от 05 август 2011 година за сечите в горите, позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва по искане на съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността на имота. В настоящия случай, спорен е въпросът дали подателите на молбата за обезсилване на позволителното за сеч – Г. Михайлов, Н. Тодоров и М. Манова са собственици на повече от половината от имота, за който е издадено позволителното за сеч. В тази връзка първоинстнционният съд е изложил изчерпателни, обосновани и задълбочени мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието от съда, че към момента на издаване на административния акт са били налице доказателства, които да изпълнят условията на чл. 57, т. 11 от Наредбата и които характеризират заявителите като съсобственици на повече от половината от имота. Правилно съдът е посочил, че с оглед липсата на оборване по надлежния ред на данните от представения от Г. Михайлов нотариален акт за дарение, то същият следва да се ползва с доказателствена сила и обективира собствеността на 1/3 от имота на Г. Михайлов. При тези данни, дори при вземане предвид наследствения дял на Р. Костадинова, то заявлението за обезсилване на позволителното за сеч отново се явява подадено от съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността на имота, каквото е законовото изискване за издаване на административния акт. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока съдът намира за неоснователни по изложените по-горе основания. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, то А. Маджурова ще следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сума в размер на 100. 00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,