Решение № 2804 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2017 г.

Решение № 2804 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., гражданин на Руска федерация против решение № 1031/21.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12126/2016 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 7580/31.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ и връщане на преписката с указания за предоставяне на закрила. Ответната страна – председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет чрез юрк. Д. С. С. - Т. оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. А. А., гражданин на Руска федерация против решение № 1031/21.02.2017 г. на председателя на ДАБ към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини, не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От изявленията на Р. А. А., дадени в хода на проведените интервюта било видно, че той не бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Бежанската история на чужденеца не съдържала твърдения за осъществено преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Като причина за напускането на държавата си по произход и нежеланието му да се завърне там, оспорващият бил посочил случай, при който неизвестни лица стреляли по автомобил на семейството му, извършени четири нападения срещу него, първите три - от неизвестни извършители, а четвъртото - от охранители на един киносалон, както и нежеланието му да постъпи в армията за отбиване на редовната си военна служба след навършване на 18 години. Поради това молбата му за предоставяне на бежански статут е оставена без уважение. Според съда, посочените от жалбоподателя причини не са и сред основанията, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е обсъдил данните в предоставената от органа справка за ситуацията в страната на произход на жалбоподателя, посочвайки, че те не обосновават извод за наличие на насилие в страна на произход на чужденеца, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Съдът е посочил, че нападенията, за които съобщава Р., не могат да бъдат разглеждани като актове, попадащи в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а като криминални актове. Липсват твърдения за сезиране на правозащитните органи от страна на жалбоподателя при първите три нападения, както и при твърдяната стрелба по автомобила на семейството му. Съдът е счел, че с това пасивно поведение жалбоподателят сам се е отказал от защитата на своята държава. В допълнение – съдът е приел, че нежеланието на жалбоподателя да отбие редовната си военна служба, не е основание за предоставяне на търсения статут, напротив - това е негово задължение, произтичащо от законите в страната му по произход. Първоинстанционният съд е счел също така, че пристигането на жалбоподателя в България не е с цел - търсене на закрила по реда на ЗУБ, като това било видно от момента на подаване на молбата му за закрила, не веднага след пристигането му в България, а четири месеца след неговото пристигане и дни преди изтичане срока на визата му за пребиваване в България. Обжалваното решение е правилно. Не се споделят възраженията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Произнасянето на съда е резултат от изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е анализирал информацията от представените по делото доказателства, като въз основа на този анализ е формирал обосновани и верни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно АССГ е приел, че на база информацията от всички събрани доказателства, както и от интервютата, проведени с чужденеца следва да се приеме, че по отношение на Р. А. А. не съществуват реални заплахи от преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обоснован е и изводът на АССГ, и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход. От тази справка става ясно, че държавата на произход на чужденеца е демократическа федеративна правова държава с републиканска форма на управление, с пазарна икономика, която е шестата най-голяма в света по отношение на националния брутен вътрешен продукт. По отношение на сигурността, в справката са отразени факти, които водят до извод, че държавата чрез своите органи и институции предприемат успешни действия и мерки във връзка с осигуряването й. В справката е възпроизведена информация от друг източник, за спазването на човешките права, в която е посочено, че се предприемат някои ограничения на свободата на изразяване на лица, критикуващи правителството. От данните, съобщени от чужденеца по време на интервютата с него, които са твърде общи и в които липсва каквато и да било конкретика, не може да се направи обоснован извод, че нападенията срещу него, за които той е съобщил, са били именно във връзка с изразявана позиция от неговия баща. Видно от записаното в протокола от проведеното интервю на 19.04.2016 г. е, че чужденецът е съобщил, че някой казал на баща му като изтече визата им, да подадат молби за закрила. Тази информация от интервюто, първоинстанционният съд правилно е кредитирал, обосновавайки извода си, че чужденецът с пристигането си в България, не е целял да получи международна закрила. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд