Решение № 8747 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2017 г.

Решение № 8747 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Г., чрез процесуален представител адв. Василева, против Решение № 1466/11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2085/2016 г. по описа на Административен съд- гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-201/08.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ - гр. П., чрез процесуален представител, юрисконсулт Вълчанова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд- П. е отхвърлена жалбата на В. Г. срещу Решение № 2153-15-201 от 08.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалба му срещу Разпореждане № 50001154524 по Протокол № 01025/20.01.16 г. на Ръководителя на "ПО" при същото поделение, с което, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.09.2015 г., като зачетеният осигурителен доход за 3-годишния базисен период преди 1997 г. е за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и е в размер на 3 790 лева, изчислен на база минималната за страната работна заплата за същия период. За да постанови това решение, съдът е приел, че не е налице основание за преизчисляване на получаваната от лицето пенсия от друг тригодишен период преди 1997 г., посочен от лицето - от 1.06.1985 г. до 31.05.1988 г., тъй като не са представени доказателства, предвидени в чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В тази връзка, съдът е изложил съображения, че жалбоподателят не е представил необходимите документи за изчисляване на размера на пенсията като: удостоверение, обр. УП-2, в което да е посочен размера на брутното трудово възнаграждение, върху което са правени осигурителни вноски за посочения тригодишен период и същото за осигурителния доход след тази дата. Удостоверенията, обр. УП-2 се издават от учрежденията, предприятията и организациите, в които е придобит осигурителният стаж. Такъв документ могат да издават и териториалните поделения на НОИ, които съхраняват разплащателните ведомости за придобития трудов стаж и осигурителен доход. Посочил е също, че трудовата книжка не представлява документ за удостоверяване на осигурителния доход, а само на осигурителния стаж, не представлява и документ по чл. 40, ал. 5 НПОС, тъй като не съдържа необходимите данни за получаваното трудово възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че поради липса на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 НПОС, съгласно която, когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г, въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане № 5001154524/20.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното ТП на НОИ - П., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. В. Г., считано от 15.09.2015 г., на основание чл. 68, ал. 3, от осигурителен доход за 3-годишния базисен период преди 1997 г., която е за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. - 3790.00 лв. - изчислен на база минимална работна заплата за същия период. Със заявление за пенсия, вх. № 2113-15-1667/23.09.2015 г., В. Г. е декларирал, че желае личната му пенсия да се изчисли с осигурителен доход за три последователни години от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г., като се изиска документ за осигурителен доход - Удостоверение, обр. УП-15, служебно, или се ползва минималната работна заплата. О. О. осигурителен архив при ТП на НОИ - П. е изискано служебно издаване на удостоверение, обр. УП-15 за осигурителен доход за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. от осигурителя "Трансстрой" АД - П.. О. П., изх. № 2113-15-1667#3/15.10.2015 г., получено от Обединен осигурителен архив на НОИ - П., става ясно, че удостоверение, обр. УП-15 за осигурителен доход за посочения период от осигурителя "Трансстрой" АД - П., не може да бъде издадено, тъй като съхраняваните в Архивохранилището на ТП - П. архиви на "Трансстрой" АД, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, не са пълни. За периода преди 1990 г. няма разплащателни ведомости, въз основа на които да се установи осигурителен стаж и доход. В предадените лични досиета В. В. Г. не фигурира, а посочените обстоятелства се отнасят и за цитирания от Георгиев друг базисен период: 01.06.1985 г. -31.05.1988 г. По отношение на претенцията за включване на осигурителния доход за 3- годишния базисен период по посочените в трудова книжка № ./.... г. тарифни ставки за съответните разряди, настоящият касационен състав отбелязва следното: Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Както всеки писмен документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така и една редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от закона редовно производство - установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено. Видно от данните по делото, цитираното доказателство- трудова книжка, не е било оспорено от процесуалния представител на ТП на НОИ - гр. П., като е било прието и приобщено към доказателствения материал по делото. В нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, първоинстанционният съд е пренебрегнал доказателствената стойност на трудовата книжка на работника, която, на основание чл. 347 от Кодекса на труда, е официален удостоверителен документ за отразения в нея трудов стаж. Като не е обсъдена трудовата книжка на заявителя, ведно със записванията за трудово възнаграждения в нея, органите по пенсионното осигуряване са постановили незаконосъобразни административни актове. Неизлагането на конкретни мотиви поради неизследване на действителните факти от значение за случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. В случая записванията в трудовата книжка досежно възнаграждението на Георгиев, не са обсъждани от административния орган, а в решението на директора на ТП на НОИ - П. се прави анализ на разпоредбите от чл. 40 от НПОС, с които настоящият състав не е съгласен в конкретния случай. С издаденото разпореждане и потвърдилото го решение, пенсионните органи неправилно са приели, че няма данни за трудовото възнаграждение и са определили осигурителния доход въз основа на данните за минималната работна заплата за страната през спорния период, поради което Решение № 2153 -15-201 от 08.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5001154524 на ръководителя при "ПО" при ТП на НОИ - П. следва да бъдат отменени и делото върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски за касационното производство в размер на 400.00 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие № 173070 от 29.05.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,