Решение № 3144 от 24.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Линксуан, гражданин на Китайска Народна Република, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Павлов, срещу решение 3367/18.05.2022 г., постановено по адм. дело 2903/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 5364р-24708/08.12.2021г. на Директора на Дирекция "Миграция"- МВР да му бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора и се отправя искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се отмени и постановения отказ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция"- МВР, чрез пълномощника юрк. Чорбаджийски, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ж. Линксуан, гражданин на Китайска Народна Република срещу отказ рег. 5364р-24708/08.12.2021г. на Директора на Дирекция "Миграция"- МВР да му бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване. Постановеният административен акт е мотивиран с основанието по чл.26, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), тъй като заявителят не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а ЗЧРБ, инвестициите, които са били направени на българския регулиран пазар са на стойност по-малка от 2 000 000 лева. Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизодствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. В подкрепа на този си извод, съдът е изложил мотиви, че към момента на подаване на заявлението за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване с рег. Г-2928/26.07.2021г. изменението на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. а ЗЧРБ е било влязло в сила, което обстоятелство не е съобразено от заявителя, като размерът на направената от него инвестиция не съответства на изискванията на приложимата редакция на разпоредбата, по които съображения постановеният отказ е издаден в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и обосновано е споделил извода на административния орган, че чужденецът не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, тъй като акциите, които същият е вложил в Кепитъл Концепт Лимитед АД с цел търговия с тях на българския регулиран пазар не са на изискуемата стойност, не по малко от два милиона лева, а възлизат на 1 000 008 лв. Първостепенният съд е обсъдил документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка и е извел обосновано заключение, че чужденецът е разполагал с достатъчно време да заяви желание за получаване разрешение за постоянно пребиваване в Република България, тъй като видно от приложеното по делото писмо изх. БАИ- КА- 04- 45/ 22.11.2021г. на Българската агенция за инвестиции, Ж. Линксуан е придобил акциите още през 2019 г. Посочил, че в случая липсва "законова празнина", по отношение случаи, като процесния, както и за дискриминация на инвеститорите, направили вложение, преди влизане в сила на промените, защото съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЧРБ /ДВ, бр. 21 от 2021 г./ е предвидено, че само започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави по Закона за чужденците в Република България и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред. В мотивите на обжалваното съдебно решение обосновано е преценено, че за дата на започване на административното производство следва да се счита датата, на която чужденецът е подал заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в РБ на основание чл.25, ал.1, т.6, б. "а" от ЗЧРБ, а именно 26.07.2021г., когато е била приложима редакцията на тази норма, в сила от 15.03.2021 г. - чужденецът следва да е извършил инвестиция или увеличил инвестицията си, чрез придобиване на акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв. Към датата 26.07.2021 г. чужденецът не е съответствал на това условие, респ. преценката на издателя на процесния отказ по отношение на изпълнението на изискванията на Ж. Линксуан, за издаването на разрешение за постоянно пребиваване е законосъобразна и обоснована. Следва да бъде споделен и извода на АССГ, че усложнената пандемична обстановка, свързана с COVID-19 не е била причина за несвоевременното упражняване правото на чужденеца по чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, тъй като от една страна акциите в българското дружество са били придобити от чужденеца още през 2019г., а от друга - не е било необходимо личното явяване на Ж. Линксуан пред Дирекция Миграция -МВР. Чужденецът е могъл да упълномощи надлежно свой представител в Република България. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,