Решение № 10 от 24.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 578/2010 г.

Решение № 10 от 24.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 578/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 482/2010 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 15.06.2010 г. в частта относно групиране наказанията на осъдения Й. С. С. С посоченото решение Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 12/24.02.2010 г. по НОХД № 690/2009 г. на Девненския районен съд, с която подсъдимият Й. С. С. е бил осъден на 10 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195 от НК, както и са били групирани наложените му наказания по НОХД № 690/09 г., № 99/09 г., № 135/09 г., № 147/09 г. и № 419/09 г., като му е било наложено общо в размер на 10 месеца лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 от НК с 4 месеца, а на основание чл. 68 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание от 6 месеца по НОХД № 4939/06 г. Постановено е било наказанията да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим в затворническо заведение, като са били приспаднати изтърпяните части. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е непълно и е извършено в нарушение на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Съдът не е описал и обсъдил всички осъждания на лицето, въпреки наличните данни за това в справката за съдимост в нарушение на чл. 14 от НПК и изискванията на ТР № 3/2009 г. на ОС на ВКС. Макар съвкупността по 5 от делата да е била правилно формирана, то съдът е пропуснал да констатира, че деянието по НОХД № 4939/06 г. е в съвкупност с това по НОХД № 496/06 г., наказанието по което - пробация, е било заменено с 6 месеца лишаване от свобода, което е налагало формиране на отделна съвкупност, наказанието по което да се търпи отделно, както и да се постанови отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 398/05 г. (изтърпяно). За правилно определяне на съвкупностите при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения се иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО. Групирането на наказанията по влезлите в сила присъди по отношение на осъдения Й. С. С. е било извършено в нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Както районният, така и окръжният съд, са разполагали с информация съобразно приложеното свидетелство за съдимост, че подсъдимият е имал осъждания по общо 8 дела. Съвкупността, обхващаща наказанията по НОХД № 690/09 г., № 99/09 г., № 135/09 г., № 147/09 г. и № 419/09 г. е била правилно формирана, като законосъобразно е определено и общото наказание по нея в размер на 10 месеца лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 от НК с 4 месеца. Същевременно, незаконосъобразно е приложен чл. 68 от НК по отношение на деянието по НОХД № 4939/06 г., вместо да се обособи втора съвкупност, в която то да се включи заедно с деянието по НОХД № 496/06 г. и се определи общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, като се постанови отделното му изтърпяване. Налице са били предпоставките за групиране по тези две дела и определяне на общо наказание по чл. 25, вр. 23 от НК. Известно е, че при усложнена форма на множество престъпления, когато някои от тях се намират в съотношение на съвкупност и рецидив, се прилага принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъденият да търпи по-малко наказание, като се формират отделни съвкупности, подлежащи на отделно изтърпяване. При този подход разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК не намира приложение. В конкретния случай, след обособяване на двете групи, отделно е следвало да се постанови и изтърпяване на наказанието по НОХД № 398/05 г. (изтърпяно). Като не е формирал две съвкупности по посочения начин, нито е постановил отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 398/05 г. Девненският районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е било констатирано и отстранено от контролната въззивна инстанция - Варненският окръжен съд противно на задълженията му за цялостна проверка на присъдата, още повече, че същата е била обжалвана от подсъдимия с оплакване са несправедливост на наказанието, което важи и за това по чл. 25, вр. 23 от НК. Това е основание за отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част по този въпрос и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК