Решение № 4165 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2019 г.

Решение № 4165 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. от [населено място] чрез адв. Русанова против решение № 741 от 30.05.2019 г., постановено по адм. дело № 471/2019 г. по описа на Административен съд София област (АССО). В касационната жалба са мотивирани съображения за неправилност на съдебния акт на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът – изпълнителният директор на Национална агенция за приходите чрез юрк. Кушлева оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 2770/18.08.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 105, ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на В. И. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административната процедура за произнасянето й, при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, и в съответствие с неговата цел - да бъде съобразена волята на служителя, изразена в писменото предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Приема, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки на чл. чл. 105, ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за прекратяване на служебното правоотношение и постановява обжалвания правен резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът обсъжда фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в рамките на проверката по чл. 168 АПК и на всички основания по чл. 146 от АПК. Направеният извод за законосъобразност е обоснован и съответства на доказателствата, а твърденията, че не са обсъдени и преценени всички доказателства, са неоснователни. Спорът по делото във връзка със законосъобразността на административния акт е свързан с правното значение на подадената молба на В. И. за прекратяване на служебното правоотношение с ответната страна с вх. № 94-В-320/19.05.2015 г. и влязлото в сила съдебно решение за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителката (реш. № 9405/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3351/2016 г. по описа на ВАС). В контекста на разрешаването му, съдът обсъжда всички относими към спора доказателства, включително приложимостта на Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГК по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) по настоящия казус, противно на поддържаното от касационния жалбоподател. В тази насока не се споделя касационното възражение за неотносимост на цитираното тълкувателно решение на ВАС поради съществените различия в правната уредба на служебните правоотношения по Закона за държавния служител и трудовите правоотношения по Кодекса на труда. Спецификите и различията във възникването, развитието и предмета на регулиране обаче не следва да изключват подобните случаи и положения между тези два вида правоотношения, включително при прекратяване на съответното правоотношение с предизвестие от работника (служителя). А задължителността на Тълкувателното решение на ВКС произтича от закона. Неоснователно е и касационното възражение за необоснованост на обжалваното съдебно решение и по отношение на приетата липса на мълчалив отказ в разглеждания казус по подаденото заявление на И. за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд и становището на представителя на ВАП, че с изтичане на срока то поражда целените с него правни последици. Дори да се приеме обратното, а именно, че е бил налице мълчалив отказ като приравнен по правни последици на изричното волеизявление на органа и е бил възможен предмет на съдебен контрол, то такъв не е проведен, а и целеният резултат би бил постигане на едностранно прекратяване на служебното правоотношение на основание заявената воля на служителя за това по реда и при условията на чл. 105 от ЗДСл. Доказателства по делото заявлението да е оттеглено от служителката преди момента на узнаването от органа по назначаване за него също не са представени. На последно място произнасянето на оспорената пред АССО заповед за прекратяване на служебното правоотношение едва на 18.08.2017 г. не е в нарушение на административнопроизводствените правила предвид висящността на спора по оспорване на дисциплинарното наказание "уволнение" на служителката до този момент. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора на Национална агенция за приходите следва да бъдат присъдени разноски по делото, които настоящият състав определя съгласно нормативната уредба в размер на 100 (сто) лева, платими от В. И. Водим от горното, ВАС Пето отделение