Решение № 610 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2010 г.

Решение № 610 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Георги Миладинов Георгиев от гр. Лом, чрез пълномощника си, против решение от 28.09.2009 г., постановено по адм. д. № 312/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 119/27.04.2009 г. на началника на РУ на МВР - Лом за продължаване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и изземване на притежаваното от него оръжие, поради отпаднала необходимост. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания административен акт. От Георги Георгиев е постъпила и частна жалба срещу определение от 2.03.2010 г. по адм. д. № 312/2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение. Ответникът началникът на РУ на МВР - Лом не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба и за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, намира следното: Изпратеното съобщение за постановеното по делото решение е върнато и приложено в цялост с отбелязване, че лицето е напуснало адреса и живее в гр. София. Съдът е приложил чл. 137, ал. 1 от АПК и е приел връчването за редовно изпълнено. Действително, лицето е призовавано на посочения в административната преписка и по делото адрес. В тази хипотеза настъпват последиците на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, предвиждаща прилагане към делото на всички съобщения до страната, като те се считат връчени. Но законът изисква да е налице неизпълнение на задължението по ал. 1 на чл. 41 от ГПК - страната да отсъства от адреса, който е съобщила по делото повече от един месец и да не е уведомила съда за новия си адрес. Удостоверението, положено върху съобщението за постановеното решение, сочи само обстоятелството, че лицето е напуснало адреса. Липсват данни кога е напуснало адреса, от кого е черпена тази информация - при положение, че предходно редовно връчване е сторено чрез съсед (а видно от последващи връчвани книжа на този адрес, такива е получавал баща му). При изпращане на съобщението за постановеното решение по делото формално не е изпълнено изискването удостоверяването да обхваща период от един месец. Обстоятелството, че длъжностното лице не е намерило лицето на посочения по делото адрес и липсата на данни за удостоверената информация за напускането му, не може да бъде отъждествено с отсъствие от адреса, без да бъде събрана изрична информация за това, че лицето отсъства за повече от един месец или че се е преместило на друг адрес. Предвид изложеното съдът приема, че страната не е била уведомена по предвидения в закона ред за постановеното решение и за нея срокът за обжалване на решението не е започнал да тече. Доводите, изложени в частната жалба засягат редовността на връчването на съобщението, т. е. това са доводи, според които определените от съда в цитираните актове срокове всъщност не текат, тъй като страната не е уведомена за тях по съответния ред. Поради това, както правилно е посочил първоинстанционният съд в обжалваното определение от 2.03.2010 г., тези съображения имат отношение към допустимостта на касационната жалба, а не към искането за възстановяване срока на обжалване, отправено от Георгиев по реда на чл. 64 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Допълнително следва да се посочи, че ако се позовава на нередовно уведомяване за актовете на съда, страната винаги може да оспори същите, тъй като за нея сроковете за обжалване не са започнали да текат, а съответно не може да иска възстановяване на сроковете за оспорване, тъй като същите не са изтекли. Ето защо, като е оставил без уважение искането за възстановяване срока за обжалване на решение от 28.09.2009 г., постановено по адм. д. № 312/2009 г., Административният съд - Монтана е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а след като провери правилността на оспореното решение, намира същата по същество за неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Георги Миладинов Георгиев е сезирал административния орган с искане № 1633 от 30. 03. 2009 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че същото му е необходимо за самоохрана. Не се спори, че касаторът вече е бил адресат на предходно разрешително. С оспорената заповед № 119/27.04.2009 г. началникът на РУ на МВР - Лом е отказал издаване на разрешително за носене на огнестрелно оръжие с мотиви за отпаднала необходимост. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както приложимият специален закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В това производство за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите на подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват отново необходимост от носенето и употребата на огнестрелното оръжие за самоохрана на Георгиев. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съображения за отказа са изложени и в съпътстващите документи по образуваната административна преписка № № 1633-к/ 2009 г. Видно от приложената докладна записка вх. № 10789/22.04.2009 г., заявителят не установява посочената нужда, а развиваната от него търговска дейност не изисква кешово разплащане. Посочената в искането на Георгиев нужда за самоохрана не е установена по никакъв начин. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че наличието на предходно разрешение за носене на оръжие не обвързва административния орган със задължение за ново разрешение, с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Монтана следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд