Решение № 1376 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6015/2007 г.

Решение № 1376 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6015/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., гр. К., срещу въззивно решение от 26.06.2007 г. по гр. дело № 201/2007 г. на Смолянския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че незаконосъобразно въззивният съд е прекратил производството по делото без да се произнесе по съществото на спора. Ищците са доказали, че като наследници на Ш. А. С., са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ нива до образуването на ТКЗС. Той се владее от ответниците без основание, поради което искът е основателен. Ответниците по касация, с изключение на ответника ЕТ "А", не изразяват становище. Ответникът по касация ЕТ "А" оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е обезсилил решение от 14.02.2007 г. по гр.д. № 191/2006 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на Е. С. Д., Н. Н. Д. и А. С. Д. за предаване владението с площ 1 550 кв.м. с пл. № 661 /участващ в УПИ *, кв.105/ по плана на с. Б. като процесуално недопустимо. Въззивният съд е приел, че искът е преждевременно заведен, тъй като се отнася до имот - земеделска земя, за която няма данни да е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Влязлото в сила съдебно решение поиск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не доказва възстановяването на собствеността в полза на ищците. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е било по делото, че процесният имот е бил земеделска земя, находяща се в м."П", землището на с. Б.. С влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установено, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на имота е бил Ш. А. С. Решението е постановено по иск Д. З. С., негов наследник, срещу Ф. Н. Д. и Н. Д. Д. С договор за покупко-продажба през 2005 г. последните двама са прехвърлили имота на ответника Е. С. Д. и Н. Н. Д.. От изложеното следва, че имотът е бил земеделски, когато е внесен в ТКЗС. Той подлежи на реституция единствено по реда на ЗСПЗЗ, доколкото са налице предпоставките на закона. По иска по чл. 108 ЗС ищците следва да установят, че са собственици на имота и че той се владее от ответника без основание. Процесният имот е земеделска земя, правото на собственост върху която няма данни да е възстановено чрез проведено производство по чл. 11 ал.4 ППЗСПЗЗ и чл. 14 ЗСПЗЗ. При това положение не е налице изпълнена процедура по възстановяване на собствеността в полза на ищците с влязло в сила решение на ОСЗГ или на съда, с което правото на собственост да е възстановено върху конкретния имот. Според чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на ОСЗГ, придружено със скица, установява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост на имота. В тежест на ищците е да проведат пълно доказване, че по отношение на тях е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗГ определя земите, собствеността върху които се възстановява и има конститутивно действие - ТР № 1/1997 г. Тъй като ищците в разглеждания случай не се легитимират като собственици на друго основание, за тях е възникнало правото да възстановят собствеността си по реда на ЗСПЗЗ, което обаче не са сторили. Те не могат да се легитимират като собственици на имота с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, постановено по спор за материално право с праводателите на ответниците по настоящото дело, без да е налице проведено производство и влязло в сила решение на ОСЗГ. Изложените от въззивния съд съображения в тази насока за недопустимост на така предявения иск по чл. 108 ЗС са правилни и законосъобразни. С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г.о.