Решение № 3142 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6391/2017 г.

Решение № 3142 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6391/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на П. П. М., от гр. П., бул. "Х. Б.", .№..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. О. Б., против Решение № 53 от 31.03.2017 г. на Административен съд В. Т. по адм. д. № 673 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-04001515010720-091-001/01.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 290/20.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е определен данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 23 300 лв. главница и 7 508 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Необосновано съдът приел, че сумите съответно 126 000 лв. неустойка и 97,02 лв. лихви представляват облагаем доход на ревизираното лице за 2012 г. Неправилно съдът тълкувал волята на страните по договора и споразумението, представяно с възражението против ревизионния доклад, при положение, че прехвърлянето на дяловете погасява само главницата по договора за заем, а не и лихвите и неустойката. Неправилно съдът е определил и датата на получаването на дохода като тази на нотариалната заверка на договора за прехвърляне на дялове от търговско дружество, а не тази на вписването на договора в Търговския регистър /02.01.2013 г./ Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: На 09.08.2012 г. г-жа М. дава паричен заем на С. Х. Р. в размер на 60 000 лв. за срок до 15.11.2012 г., след изтичането на който заемателят е длъжен да върне сумата. Уговорена е лихва в размер на 0,05 % месечно, както и неустойка за вреди при забавено връщане на заема, в размер на 15% от стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. Съгласно чл. 11 от договора за заем, връщането на заема се обезпечава чрез учредяване в полза на заемодателя на особен залог върху притежаваните от "Пауер - инженеринг" ЕООД - гр. П., представлявано от С. Х. Р., дружествени дялове в "Сънрай - СР" ЕООД на стойност 293 000,00 лева. Съгласно договора за залог на дял от търговско дружество между РЛ и "Пауер - инженеринг" ЕООД, учреденият залог обезпечава вземането на заложния кредитор, възникнало на основание договора за паричен заем от 09.08.2012 г. като дружеството учредява в полза на РЛ особен залог върху притежаваните от него дружествени дялове в "Сънрай - СР" ЕООД с ЕИК *********, на стойност 293 000,00 лева. Договорът за залог на дял от търговско дружество има действие до пълното погасяване на обезпеченото вземане /главница, лихви, разноски/, освен ако страните с допълнително писмено споразумение не уговорят друго. Договорът е вписан в Търговския регистър по партидата на "Сънрай - СР" ЕООД на 22.11.2012 г. Съгласно договор за прехвърляне на дялове от 29.11.2012 г. /с нотариална заверка на подписите от 11.12.2012 г./, "Пауер - инженеринг" ЕООД прехвърля на РЛ всичките си 293 000 дяла от капитала на "Сънрай - СР" ЕООД, всеки на стойност от 1,00 лв., срещу задължението, поето по договора за паричен заем от 09.08.2012 г., с което доброволно и изцяло се погасява вземането по посочения договор. С възражението срещу РД е представено споразумение между РЛ и С. Х. Р. от 15.11.2012 г. към договора за заем, съгласно което заемателят не е направил каквито и да било плащания към заемодателя и не е върнал предоставената му сума в размер на 60 000,00 лв., като заемодателят се съгласява, вместо връщане на заема, да придобие заложените в негова полза дружествени дялове в "Сънрай - СР" ЕООД, като с прехвърлянето им се погасява изцяло вземането по договора за заем. При тези факти, органите по приходите приели, че РЛ е получило доход: = от неустойка по договора за заем, в размер на 126 000,00 лв., за периода от 16.11.2012 г. до 29.11.2012 г., = от лихви, в размер на 97,02 лв. по договора за заем, за същия период, = както и непаричен доход в размер на 106 902,98 лв., представляващ разликата между номиналната стойност на дяловете, прехвърлени от "Пауер - инженеринг" ЕООД и сбора от дължимите от С. Х. Р. главница, лихви и неустойки по договора за заем. При така установеното, на ревизираното лице е определена данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер общо на 247 828,28 лв., от които 14 828,28 лв. - доходи от трудови правоотношения, а останалите 233 000,00 лв. представляват сбор от изброените по- горе доходи от неустойки, лихви и непаричен доход. Върху така определената годишна данъчна основа е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, като след приспадане на авансово удържания данък в размер на 1 482,82 лв., е определен допълнителен данък за 2012 г., в размер на 23 300,00 лева. За да отхвърли изцяло жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е придобила облагаеми доходи от неустойка и лихви, съгласно уговорките в договора за заем и получаването на дяловете от търговското предприятие вместо изпълнението на тези задължения. За да направи този извод съдът е взел предвид клаузите на договорите за заем и за прехвърляне на дяловете и тези на представеното с възражението против ревизионния доклад споразумение, съгласно които с прехвърлянето на дяловете от капитала на "Сънрай - СР" ЕООД се погасява доброволно и изцяло вземането на РЛ по договора за заем и страните /по него договор/, нямат каквито и да било претенции един към друг. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че тълкуването на договорните клаузи разкрива волята на страните чрез прехвърлянето на дяловете да се погасят всички задължения по договора за заем - освен главница, лихви и разноски по заема /каквито са обезпечени по договора за залог/, в погасеното вземане се включват и дължимите неустойки, към момента на прехвърлянето на дяловете. Това следва от общия смисъл, че уреждането на отношенията чрез прехвърлянето на дяловете замества евентуалното плащане на главницата плюс лихви и неустойки при обичайното изпълнение на уговореното в договора. Затова неоснователно в касационната жалба се поддържа, че записаното в споразумението, че се погасява "вземането", а не "вземанията" по договора за заем обосновава обратен извод. Това е така и защото вземанията за главница, лихви и неустойки са съответно главно и акцесорни, което оправдава използването на единствено число, доколкото споменаването на погасяването на главното вземане се счита за достатъчно за уреждането на отношенията между страните по повод и на акцесорните вземания. Дори да се приеме обаче за основателен обсъденият касационен довод, това не променя резултата за данъчното облагане. Това е така, защото, ако в определената по посочения по-горе начин данъчна основа отпаднат сумите за неустойка и лихви, би се увеличила съответно тази на разликата между номиналната стойност на дяловете, прехвърлени от "Пауер - инженеринг" ЕООД и сбора от дължимата от С. Х. Р. главница, която разлика представлява непаричен доход, получен на датата на получаване на престацията, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Основното касационно оплакване: че съдът е приел, че има облагаеми доходи от лихви и неустойки, независимо, че РЛ не е получило плащания на такива задължения е било направено и пред АС и е неоснователно. Съдът е дал законосъобразен, мотивиран и обоснован отговор на този въпрос, като е подчертал, че доход от източници по чл. 35, т. 1 и т. 3 от ЗДДС е бил реализиран от РЛ, чрез придобиване на собствеността върху дяловете от "Сънрай - СР" ЕООД /заместващо дължимите от заемателя парични престации, вкл. за лихви и неустойки/, и предвид формата на придобиване, става въпрос за непарични доходи по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ. Затова неоснователно и в касационната жалба се твърди, че не е налице доход от лихви и неустойки, тъй като не са извършвани плащания. Неоснователно е и следващото принципно касационно оплакване - относно датата на реализиране на дохода. Несподелим е доводът, че прехвърлянето на дялове от търговско дружество представлява сложен фактически състав, включващ договор с нотариална заверка на подписите и вписване в Търговския регистър. Собствеността върху дружествените дялове се прехвърля на датата на заверяването на подписите на договора, защото вписването на това обстоятелство има оповестително действие за трети лица, каквото приобретателят на дяловете не е. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на процеса на ответника по касация следва да се присъди 1 090,50 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение