Решение № 6027 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2013 г.

Решение № 6027 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "Армеец" чрез процесуалния му представител срещу решение № 1771/6.02.2013 г. по адм. д. № 14501/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник председателят на Комисия за финансов надзор - ръководещ управление "Застрахователен надзор" чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 1027-ОЗ от 22.10.2012 г. на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, чл. 303, ал. 1, чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, ЗАД "Армеец" АД е задължено в 15-дневен срок от получаване на решението да направи изменения в Общите условия за застраховката "Защитен дом", с които да приеме промяна в т. 80.1, така че ясно и недвусмислено да даде дефиниция на използваните понятия "нормално слягане" и "нови постройки, съоръжения и инсталации". В същия срок дружеството е задължено да представи в Комисията заверено копие от изменените Общи условия за застраховка "Защитен дом", в които съобразно изискването на чл. 186, ал. 2 КЗ да бъде посочена датата на приемане на измененията. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че неясно формулирана клауза в Общите условия по договор за застраховка нарушава правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги, поради което е и административно нарушение. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Съгласно чл. 186, ал. 5 КЗ Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритие. В конкретния случай формулировката на т. 80.1 от Общите условия на касатора не удовлетворява тези изисквания. Употребеният израз "нормално слягане на постройки, съоръжения или инсталации", посочени като изключващи заплащането на обезщетение поради непокрит от застраховката риск, създава възможност за субективна интерпретация по принцип и конкретно-от страна на застрахователя. Това пък е основание за застрахователя за отказ за репариране не вреди от настъпването на определено събитие. Поради това избраният словесен израз не представлява ясна и недвусмислена формулировка, изисквана от цитираната разпоредба на КЗ. При действието на такава разпоредба от Общите условия на касатора по застраховка "Защитен дом" се увреждат интересите на потребителите на застрахователните услуги на касатора. Потребителите нямат яснота в кои случаи се касае за покрит и в кои случаи за непокрит риск, тоест в кои случаи престираната от него премия е основание за обезщетение. Поради това, като е приел оспорваната разпоредба на т. 80.1 от Общите условия на застраховка "Защитен дом" за неясна и обосноваваща налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в задължение за ясно дефиниране на употребените понятия, съдът правилно е приложил материалния закон. В разглеждания аспект твърдението на касатора в касационната жалба, че правото му отказ е потестативно право на застрахователя, е неотносимо съм спора. Както административният орган, така и съдът, не е отрекъл такива, произтичащи от закона права, но е отрекъл поведение, противоречащо на правна норма. Това поведение е намерило синтезиран израз в неясната формулировка на т. 80.1, чието съдържание може да бъде разбирано и интерпретирано по различен начин. Съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми с необсъждането на възраженията по т. 3 в жалбата на жалбоподателя, тъй като проверката на валидността и законосъобразността на акта се извършва служебно от съда и е цялостна съгласно чл. 168 АПК. В този смисъл съдът е изпълнил задължението си за всеобхватен контрол върху административния акт. Оспорващият пък в съдебноадминистративното производство може да се позове на основанията, посочени в чл. 146 АПК. На него не му се дължи обсъждане на всички и всякакви твърдения, а само на такива, свързани с посочените в чл. 146 АПК, той като те са релевантни за валидността и/или унищожаемостта на административния акт. Предвид изложеното, като като е приел, че за административния орган, с оглед посоченото от него правно основание, са налице предпоставките за издаване на акт със съдържание като оспорения, съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за валидност и законосъобразност на акта е в съответствие с нормативните разпоредби. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, годно да е основание за отмяна. Поради това решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав