Решение № 5311 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9335/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Тушева чрез адв. А. Лещев срещу Решение 3596 от 02.06.2023 год. постановено по адм. дело 10425/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата и срещу Решение 2153-21-345/21.10.2022 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ София-град). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както и да укаже за кои факти и обстоятелства страната не сочи доказателства. Счита, че по този начин се засяга правото на справедлив съдебен процес. Моли съдът да отмени решението на административния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да реши делото по същество. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: След като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите установени от Административен съд София-град настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-345/21.10.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на В. Тушева срещу разпореждане [номер]/09 от 04.02.2022 год. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град. За да постанови процесния административен акт административният орган е приел, че със заявление вх. 2112-21-4534/10.12.2018 год. г-жа Тушева е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО. С разпореждане [номер] от 31.05.2019 год. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване като е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 22.10.2018 год. 23 год. 2 мес. и 17 дни, осигурителен доход 105 367, 15 лева и индивидуален коефициент 1, 325. Установено е, че са заличени данните в Регистъра на осигурените лица додадени от осигурител Индустриални продукти БГ ЕООД по отношение на В. Тушева за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. Административният орган е изключил този период като зачетен осигурителен стаж и е приел, че лицето има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране в размер на 21 год. 4 мес. и 26 дни. Установено е, че е извършена проверка на осигурител ЕТ Д. БГ-Г. Тушева, на който са издадени задължителни предписания за заличаване на подаваните данни по чл.5, ал.4 от КСО за лицето за периода от м.05.2011 год. до м.06.2015 год., за м.01.2011 год. до м.011.2011 год. и за м.01.2012 год., за м.06.2015 год. до м.07.2015 год. Задължителните предписания са връчени и са влезли в сила. Същите не са изпълнени, поради което органът служебно е заличил данните на Тушева в РОЛ за горепосочените периоди. Извършена е нова преценка относно правото и размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл.99, ал.1, т.2, б.д от КСО е издадено процесното разпореждане, с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена като е зачетен осигурителен стаж от 17 год. 01 мес. и 26 дни, определен е осигурителен доход в размер на 11 620, 98 лева и коефициент 0, 678. Пенсионният орган е приел, че след като данните подавани от ЕТ Д. БГ-Г. Тушева за В. Тушева са заличени правилно е преразгледана отпусната пенсия и същата е отпусната след съобразяване с новите данни в РОЛ. С процесното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Тушева срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град като неоснователна. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал приложимите норми на чл.10, ал.1 от КСО, § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.5, ал.4 от КСО и е приел, че оспорващата няма качеството на осигурено лице по смисъла на закона като представянето на сключен трудов договор не означава, че лицето реално осъществява трудова дейност. Правилно административният орган се е съобразил със заличаването на данните в РОЛ вследствие на издадените и влезли в сила задължителни предписания, тъй като е налице обвързана компетентност за пенсионния орган. Съдът е постановил решението си като се е съобразил с документите приложени към административната преписка и предвид липсата на ангажирани от страна на оспорващата каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията изложени в жалбата и, е отхвърлил същата като неоснователна. Решението е неправилно. Основното възражение на касатора досежно постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила е основателно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба подадена от В. Тушева срещу решение 2153-21-345/21.10.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град. В същата са направени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на административния акт. С разпореждане от 17.11.2022 год. съдията-докладчик е оставил без движение жалбата на Тушева като е указал на оспорващата, че следва в 7 дневен срок да посочи изрично в какво се състои незаконосъобразността на оспореното решение, искането, да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага. Оспорващата е предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. На 28.11.2022 год. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на оспорващата, в която същият заявява, че жалбоподателката не е била страна в производствата по обжалване на задължителните предписания издадени на Индустриални продукти БГЕООД и ЕТ Д. БГ-Г. Тушева и не е могла да се защити. Тушева добросъвестно е престирала труд в процесните периоди и като служител не е можела да следи дали работодателят и спазва трудовото законодателство. Прави искане съдът да отмени решението на директора на ТП на НОИ София-град. Делото е разгледано в открито съдебно заседание проведено на 02.03.2023 год. Жалбоподателката не е присъствала, както и не се е представлявала. Съдът след даване ход на делото е разпределил доказателствената тежест като е указал на жалбоподателката на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата от съществено значение за делото и е указал на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест относно съществуването на обстоятелствата и фактическите основание, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване. Процесното решение е постановено на 02.06.2023 год. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.170, ал. 3 от АПК, а именно да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, което е довело до ограничаване правото на защита на оспорващата. Формалното разпределението на доказателствената тежест извършено от съда в проведеното съдебно заседание не може да се приеме за валидно изпълнение на задълженията му, тъй като на това заседание не е присъствала страната или нейн представител. При това положение съдът е следвало да отложи делото като писмено уведоми страната за разпределението на доказателствената тежест. Нарушение има и на чл.171, ал.5 от АПК, съгласно който съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая с молбата от 28.11.2022 год. страната е направила изявление, че добросъвестно е престирала труд, за което обаче не е посочила доказателства. Съдът е следвало да и укаже този факт и да и даде възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си . Във връзка с горното настоящата инстанция намира, че процесното решение на АССГ е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на същия съд за ново произнасяне по жалбата на Тушева при спазване на указанията дадени с настоящото решение. На основание чл.226, ал.3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение