Решение № 8913 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2013 г.

Решение № 8913 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 186 от 22.01.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Бургас по адм. д. № 1743 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 281200246/3.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас срещу "Издателско-полиграфичен комбинат "Светлина" АД със седалище в гр. Ямбол и адрес на управление ул. "Милин камък" № 2, ЕИК по Булстат: 838171757, представлявано от Николай Димитров Клисурски, който акт е потвърден с Решение № 275/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 9399,98 лв. по фактури, издадени от "Баев" ЕООД, ведно с лихви от 1233,55 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на строителни услуги. Касаторът развива подробни съображения за липса на доставки по фактурите. От настоящия съд се иска да отмени решението и да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "ИПК "Светлина" АД - е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита с подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него РА на касационния жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит по десет фактури с предмет строителни услуги, издадени през данъчните периоди от м. ноември 2010 г. до м. февруари 2011 г. от "Баев" ЕООД. Съдът е описал констатациите на ревизиращия орган вследствие на извършените от него проверки. Описал е документите, представени в хода на ревизионното производство от ревизираното лице и от доставчика му. Същият не е намерен на декларирания от него адрес, но е изпратил документи по пощата. При извършена на доставчика проверка е установено, че за процесния период са му определени задължения в особено големи размери. По делото е установено, че по силата на договор от 4.01.2010 г., касаторът като възложител е възложил на доставчика като изпълнител да извърши строително-монтажни и довършителни работи на обект: Издателско-полиграфически комплекс "Светлина" АД. В изпълнение на договора са представени протоколи обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, в които са описани извършените СМР: демонтаж на дървена дограма, подзиждане на прозорци с итонг, боядисване с латекс, разбиване на бетон, разкъртване на мозайка, гипсова шпакловка по стени, оформяне около врати и прозорци, почистване на помещения от мебели, предстенна обшивка от гипсокартон на метална конструкция и каменна вата, направа на облицовка от керамични плочи. Представена е количествено-стойностна сметка за обекта, фактури за доставка на строителни материали, издадени на доставчика от "Дани - М" ЕООД, "Даскалов - 48" ЕООД, "Юликс - 1" ЕООД, ЕТ "Боро - Богомил Дачев", "Або гранити" ООД, "Строителни системи нитера" ООД, "Агро пет" ЕООД и "Диляна дизайн" ЕООД. След анализ на събраните при ревизията доказателства органът по приходите е приел, че по издадените фактури не са налице реални доставки, с оглед на което данъкът е начислен неправомерно, а това не поражда правото на данъчен кредит за ревизираното лице. По делото е изслушана ССЕ, която е дала заключение по поставените задачи относно отказаното право на данъчен кредит. Разпитани са и двама свидетели, които са изяснили времето и механизма на извършваните ремонти и участвалите в тях работници. Административен съд - гр. Бургас е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът не е споделил възприетата от органа по приходите нереалност на доставките на СМР, поради което спорното право неоснователно е отказано на ответника по касация. С оглед на това административният акт е отменен като незаконосъобразен. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставен в сила. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на строителни услуги като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник. Следва да се има предвид практиката на ВАС в казуси като разглеждания, според която предметът на спора не се състои в това дали спорните СМР са извършени изобщо, а дали са изпълнени от сочения за доставчик "Баев" ЕООД. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включи обезпечеността на доставчика да извърши услугата; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки и др. По първата група доказателства правилно административният съд е съобразил сключените трудови договори на доставчика с работници, чиито длъжности позволяват да се направи извод за участието им в реализацията на услугите, тоест налице е кадрови потенциал на доставчика, даващ му възможност да изпълни разглежданите СМР. Споделят се и доводите на Съда, основани на съдебната практика на Съда на ЕС, застъпена в Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11. СЕС е постановил, че директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договора. В същия ред на мисли следва да се приеме за доказана и материалната обезпеченост за осъществяване на спорните СМР. Представени са фактури за закупени от доставчика строителни материали. Несъстоятелно е позоваването на административния орган на невъзможност същите да се обвържат като вложени на обекта на жалбоподателя. Посредством неоспореното заключение на ССЕ е установена съпоставимост между заприходените в счетоводството на доставчика материали и вложените на обекта съгласно протоколите обр. 19. В. л. е дало заключение за редовно водено от доставчика счетоводство, като същият е разполагал с достатъчно количество материали, за да ги вложи във всичките си обекти, като и имал на разположение и наето транспортно средство, за да го достави. По този начин е преодоляна нередовността при водене на сметка 302-Материали, която не е водена аналитично, а стойностно. По втората група доказателства касационният съд намира, че представените още в хода на ревизията и неоспорени от ответника протоколи - обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Жалбоподателят като възложител е приел строително-монтажните работи от изпълнителя. Протокол - акт, обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано с неоспорени документи изпълнение на фактурираните СМР. Протоколите са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги, които наред с неоспорената количествено-стойностна сметка са непротивопоставими на косвените доказателства, от които се градят изводите на приходния орган. КСС сочи по какъв начин е станало остойностяването на строителните услуги и е сериозно доказателство за възприетата от Съда реалност на доставките. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено, че доставките по спорните фактури са платени в брой. Тъй като по делото са ангажирани договор за абонаментно обслужване на фискално устройство, свидетелство за регистрация на същото и уведомление, правилно Съдът е приел, че ревизираното дружество е опровергало тезата на ответника за издаване на фискалните бонове към фактурите от нерегистрирано ФУ. Административният съд е обсъдил и свидетелските показания в съвкупност с целия събран по делото доказателствен материал, като е формирал правилния извод, че показанията подкрепят извода за реалност на спорните СМР, доколкото свидетелите са дали последователни и логични сведения и са разпознали строителния обект на предявените им снимки, приложени по делото. Фактите по настоящото дело съответстват и на тези по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което в случая е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 г. Каза се, че в РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени СМР, които са заплатени от ответника по касация, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. В заключение Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отменил незаконосъобразния РА. Това налага касираният съдебен акт да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което в полза на същия следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лв., същото съгласно договор за правна защита № 0000039633 е изплатено изцяло в брой. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът,