Решение № 2251 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2020 г.

Решение № 2251 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 769/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 904/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № ФК-29-0345619/5.03.2020 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на ЕТ "Паси 2001 – С. Мехмедов" – [населено място], общ. Камено "запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в [населено място], общ. Камено, обл. Бургас и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че административният орган е издал процесната заповед в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и при липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка. Счита, че по делото безспорно е установено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, като налагането на ПАМ цели предотвратяване осъществяването на последващи нарушения, водещи до неотчитане на приходи в бюджета. Относно продължителността на срока счита, че същият е определен предвид установената фактическа обстановка, в това число констатираното наличие на не малка касова разлика в проверявания обект съотнесен към разчетения средно – дневен оборот, реализиран от търговеца, както и тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ЕТ "Паси 2001 – С. Мехмедов". Претендира присъждане на разноски – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Приложено е писмено становище от процесуалния представител юриск. Д. Илиева - Колева. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Паси 2001 – С. Мехмедов" - [населено място], общ. Камено редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. В тази връзка счита, че при определянето на срока за запечатване на обекта и забраната за достъп до него, административният орган формално е изпълнил задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което според състава е равнозначно на липсата на мотиви. Приема, че изложените в акта обстоятелства представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на мярката. Според състава липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност съгласно чл. 146, т. 5 АПК, като при издаването на процесната заповед не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Възраженията на ЕТ "Паси 2001 – С. Мехмедов" досежно липсата на образувано административнонаказателно производство са отхвърлени от съда като неоснователни. Независимо от последното, решаващият състав обосновава краен извод, че заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай при извършената контролна покупка на напитки от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка, на обща стойност 0, 50 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 195, 15 лв. Установеното наличие на положителна разлика в касовата по фискалното устройство и фактическата наличност, която е в повече, обстоятелство, останало необсъдено от съда, е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В подкрепа на горното и на извода на приходните органи за създадената в обекта организация, водеща до неотчитане на извършените продажби е и обстоятелството, че установената касова наличност по фискалното устройство към момента на проверката, започнала в 16: 09 ч., е 0, 00 лв. при работно време на обекта от 08: 00 ч. до 16: 00 ч., което от своя страна идва да покаже, че за извършените през целия работен ден продажби не са издавани фискални касови бонове. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка и следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане, като обстоятелството, каква е стойността на извършената контролна покупка, за която не е издаден касов бон, е неотносимо относно факта на нарушението. Относно мотивите на съда, че оспорената пред него ПАМ е незаконосъобразна и поради липсата на изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. В оспорената заповед са обсъдени наличието на касова разлика, както и средно – дневния оборот на обекта. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка, наред с установената разлика между касовата наличност към момента на проверката и наличността във ФУ и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в рамките на средната продължителност, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение на принципа на съразмерност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции и 70 лв. платена държавна такса за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение